Определение № 1183 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „Дженерали Застраховане“ АД за изменение на определението по делото в частта, с която на пълномощника на другата страна е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4087,50 лв. Излага съображения за прекомерност на възнаграждението, тъй като спорът по делото е бил само относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се на решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г. и на определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на I ТО на ВКС, които според молителя водят до извода, че съдът не следва да се съобразява с минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 2004 г. Ето защо желае адвокатското възнаграждение на другата страна да бъде намалено на 150 лв. Ю. И. А. и неговият пълномощник адвокат И. Р. застъпват становището, че молбата е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, а по същество-частично основателна. С определение № 548 от 8.02.2024 г. по настоящото дело съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 54 от 20.02.2023 г. по в. т. дело № 5/2023 г. на Варненския апелативен съд, 1-ви граждански състав, в обжалваните от „Дженерали Застраховане“ АД части, като е осъдил касатора да заплати на адвокат И. Р. 4 087,50 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Касаторът за пръв път е имал възможност да узнае размера на присъденото адвокатско възнаграждение от това определение, поради което едва с настоящата молба е могъл да предяви възражение за неговата прекомерност. Ето защо това възражение трябва да бъде обсъдено в настоящото производство. Спорният въпрос относно размера на обезщетението за присъдените неимуществени вреди обуславя защитим правен интерес от 60 000 лв., тъй като застрахователното дружество е поддържало тезата за дължимост на изплатените 90 000 лв. и недължимост на допълнително присъдените 60 000 лв. Минималното адвокатско възнаграждение за отговор на касационна жалба в този случай според чл.9, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на присъдената на пълномощника сума от 4 087,50 лв. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата придава задължителен характер за съда на посочените в Наредбата възнаграждения. Следва обаче да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Според т. 56 от това решение, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. При тази преценка в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на I ТО съставът на ВКС е достигнал до извода, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило за присъждане на възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да съобрази вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав възприема изводите в цитираното определение, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 и може да преценява цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. В случая спорът е бил съсредоточен върху размера на обезщетението за неимуществени вреди и върху наличието на съпричиняване и защитата не се отличава със значителна правна сложност. Ето защо на основание чл.78, ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение от 4 087,50 лв. трябва да бъде намалено на 2 000 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение