Решение № 15533 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2014 г.

Решение № 15533 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Яков Стоилов Джаров, регистриран като едноличен търговец (ЕТ) "Джаров - Яков Джаров", с ЕИК 822126575, и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 2793 от 10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2246/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АСП), 6 състав. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт № 131206290 от 19.04.2013 г. (РА), издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, в изменената част, с Решение № 663 от 28.06.2013 г., издадено от заместник - директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, за определени данъчни задължения по чл. 48 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г., в частта за сумата над 14251,54 лв. до пълния размер от 15487,24 лв. и следващи се лихви за сумата над 8126,24 лв. до пълният им размер от 8199,71 лв., както и за определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., ведно с начислените лихви, както и в потвърдената част за определени задължения за ЗОВ за 2008 г., ведно с лихвите, като жалбата е отхвърлена в останалата й част за определени задължения за ЗОВ за 2007 г., ведно с лихвите (ДОО - 2065,51 лв. и лихви 2155,50 лв.; ДЗПО за 2007 г. - 581,83 лв. и лихви 607,18 лв.; ЗО за 2007 г. - 698,21 лв. и лихви 398,12 лв.) и за съответните лихви върху авансовите вноски, и жалбоподателят е осъден да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив сума в размер на 206,00 лв. съдебни разноски. Касационната жалба, подадена от Джаров е насочена срещу посоченото решение, в частта, с която жалбата му срещу спорния РА не е уважена, в частта за определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ (отм.) за сумата в размер на 14251,54 лв. и следващи се лихви в размер на 8126,24 лв., в частта за определени задължения за ЗОВ за 2007 г., ведно с лихвите (ДОО - 2065,51 лв. и лихви 2155,50 лв.; ДЗПО за 2007 г. - 581,83 лв. и лихви 607,18 лв.; ЗО за 2007 г. - 698,21 лв. и лихви 398,12 лв.) и за съответните лихви върху авансовите вноски, както и в частта за разноските, които е осъден да заплати на Д"ОДОП" - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е възприел начално салдо към 2007 г. в размер на 0,00 лв., вместо декларираното от този касатор в размер на 85000,00 лв., за което са представени доказателства по делото. Нарушил е процесуалните правила и конкретно чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не му бил указал конкретно необходимостта от представяне на доказателства, свързани с финансовите възможности на лицата, предоставили му средства, а само общи такива. Неправилно съдът е приел, че заемът в размер на 60000,00 лв. е предоставен целево за закупуване на МПС, без възможност да се използва за друга цел, неправилно тълкувал разпоредбите на договора за доверително управление, както и това, че е налице противоречие за произхода на средствата. Неправилно е кредитиран първия вариант на заключението на вещото лице и без основание е пренебрегнат втория, съгласно който Джаров няма задължения. Предвид това, че задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. няма, неоснователно и незаконосъобразно са начислени и задължения за ЗОВ за периода 2007 г. Поради изложените съображения, според касатора, не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Иска се отмяна на решението, в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСП или решаването му от ВАС по същество. Претендира направените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Оспорва касационната жалба, подадена от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив и поддържа представения срещу нея писмен отговор. Представя доказателства за разноски и списък на разноските. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, оспорва касационната жалба в представена по делото на 18.11.2014 г. по факс, а на 20.11.2014 г. в оригинал, писмена защита и иска нейното отхвърляне. Касационната жалба, подадена от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, е насочена срещу съдебното решение, предмет на контрол, в частта, с която е отменен спорния РА, в изменената с Решение № 663 от 28.06.2013 г. част за определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., ведно с начислените лихви, както и в потвърдената с Решение № 663 от 28.06.2013 г. част за определени задължения за ЗОВ за 2008 г., ведно с лихвите. Според този касатор съдът правилно е възприел фактите, но неправилно е приложил методика за изчисление, съобразно която не се прави съпоставка между извършени разходи и получени приходи към датата на извършване на съответния разход. Поддържа, че събирането на всички приходи и разходи в годишен аспект и съпоставянето им с оглед облагане, е незаконосъобразно и в разрез с формиране на данъчната основа за облагане на физическите лица, когато ревизията се извършва по чл. 122 ДОПК. Иска се отмяната на съдебното решение, в обжалваната част, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението не се обжалва от този касатор, в частта, с която е отменен спорния РА, в изменената с Решение № 663 от 28.06.2013 г. част за определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., в частта за сумата над 14251,54 лв. до пълния размер от 15487,24 лв. и следващите се лихви за сумата над 8126,24 лв. до пълния им размер от 8199,71 лв., предвид което в тези части то е влязло в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор не се явява и не се представлява. Ответникът по тази касационна жалба представя отговор на касационната жалба, в който я оспорва и моли съдебното решение, в обжалваната от този касатор част, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Джаров е частично основателна, а тази на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив е неоснователна. Производството пред АСП е образувано по жалба на Яков Стоилов Джаров, регистриран като ЕТ "Джаров - Яков Джаров", срещу посочения по - горе РА № 131206290 от 19.04.2013 г., в потвърдената и в изменената част, с Решение № 663 от 28.06.2013 г. на заместник - директора Д "ОДОП" - гр. Пловдив. С обжалваното съдебно решение е отменен РА, в изменената част, с Решение № 663 от 28.06.2013 г., издадено от заместник - директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив, за определени данъчни задължения по чл. 48 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г., в частта за сумата над 14251,54 лв. до пълния размер от 15487,24 лв. и следващи се лихви за сумата над 8126,24 лв. до пълният им размер от 8199,71 лв., както и за определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., ведно с начислените лихви, както и в потвърдената част за определени задължения за ЗОВ за 2008 г., ведно с лихвите, като жалбата е отхвърлена в останалата й част за определени задължения за ЗОВ за 2007 г., ведно с лихвите (ДОО - 2065,51 лв. и лихви 2155,50 лв.; ДЗПО за 2007 г. - 581,83 лв. и лихви 607,18 лв.; ЗО за 2007 г. - 698,21 лв. и лихви 398,12 лв.) и за съответните лихви върху авансовите вноски. Като необжалвано, в частта, с която е отменен спорния РА, в изменената с Решение № 663 от 28.06.2013 г. част, за определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., в частта за сумата над 14251,54 лв. до пълния размер от 15487,24 лв. и следващите се лихви за сумата над 8126,24 лв. до пълния им размер от 8199,71 лв., решението е влязло в сила. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на Джаров доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел за основателно възражението му срещу приложената методика от органа по приходите, по съображения, че съобразно приложимия материален закон, данъчната основа за облагане се определя поотделно, на база общия годишен доход, а не по периоди от тези години, при отчитане установените данни за получени приходи и направени разходи за цялата данъчна година. Изложил е съображения, че наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е доказано от страна на органа по приходите предвид липсата на категорични доказателства за произход на средствата, твърдени като получени по договор за доверително управление - за заем, според ревизираното лице, и заемни суми от родителите на неговата партньорка. Определил е като основен спорен момент във връзка с оспореното от Джаров и прието от ревизиращите органи превишение на извършените разходи над установените приходи, извършването на преценка дали са налице доказателства, установяващи получаване от него на сума в размер на 60000,00 лв. по договор за доверително управление, както и 25000,00 лв. от Паунови. След обстойно обсъждане на представения в хода на ревизията договор за доверително управление, ведно с твърденията на Джаров досежно основанието, на което е получил твърдяната сума в размер на 60000,00 лв. и представените от него доказателства, и като е съобразил непредставянето на доказателства за счетоводно отразяване на конкретни плащания към и от Джаров в счетоводството на "Капитолия 2001" ООД, както и на такива, от които се установява, че при това дружество са били налични такива парични средства, съдът е направил извод, че по делото не е доказано предаването на Джаров на сума в размер на 60000,00 лв., която да се приеме за част от неговото начално салдо за 2007 г. На следващо място, съдът не е кредитирал представените в хода на съдебното производство разписки за получени от Елена Паунова и Георги Паунов суми в общ размер на 25000,00 лв. Отчел е непредставянето им в хода на ревизионното производство, липсата на доказателства, че Паунови са притежавали съответните парични средства към датите на разписките, респективно реалната възможност за фактическо предаване на сумите, и е намерил за основателно възражението на ответника в първоинстанционното производство досежно достоверността на датата, която носят. Предвид така направените изводи във връзка с твърденията на Джаров за попълване на неговото начално салдо с посочените суми, съдът е кредитирал вариант първи от заключението на приетата без оспорване по делото ССЕ. В заключение, като се е позовал на практиката на ВАС, съдът е направил извод, че спорният РА е фактически обоснован, но подлежи на корекция във връзка с приложената методика от приходните органи, тъй като законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база. Съдът е направил извод, че правното основание за задълженията за ЗОВ е законосъобразно приложено за 2007 г. За 2008 г. е приел жалбата за основателна, както за задълженията по ЗДДФЛ, така и за тези за ЗОВ, предвид положителното салдо за периода на годишна база. По касационната жалба на Яков Джаров: Жалбата е частично основателна. Неоснователни са възражения на касатора досежно възприетото от първоинстанционния съд начално салдо за 2007 г. в размер на 0,00 лв. Направеният от съда извод в тази насока е обоснован на представените по делото доказателства. Съдът обстойно е обсъдил приетите по делото като доказателства договор за доверително управление от 08.11.2006 г., два броя разписки към него от 9.11.2006 г. и от 10.07.2008 г., както и разписките, подписани, за да удостоверят предаване на сума в общ размер на 25000,00 лв. от Елена Паунова и Георги Паунов на 29.11.2006 г., 15.12.2006 г. и на 1.01.2007 г. на Джаров, като подробно се е мотивирал за причините, поради които не възприема за установени и доказани твърденията на лицето за разполагаеми парични средства в размер на 85000,00 лв. към 1.01.2007 г. С дадените в хода на ревизионното производство писмени обяснения Джаров е заявил, че наличните парични средства, с които разполага към началото на 2007 г. са 60000,00 лв. - паричен заем от лицето Николай Николаев, за който е подписал запис на заповед (непредставен по делото предвид твърдението за унищожаването му след възстановяване на сумата през 2008 г.), както и сума в размер на 25000,00 лв. - парични средства от родителите на жената, с която живее на семейни начала, също възстановени през 2008 г. Във връзка с така поясненото, към обяснението не са представени никакви документи, включително и по - късно, в хода на ревизията. В представената по делото декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, подадена от Джаров, по т. 9 не са декларирани получени от лицето кредити (заеми). Към възражението срещу първия ревизионен доклад, издаден в хода на ревизионното производство, Джаров представя Договор за доверително управление от 08.11.2006 г. и две разписки, а в жалбата си срещу отменения от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив РА поддържа, че в началото на 2007 г. е разполагал, на основание тези документи с "привлечен ресурс" в размер на 60000,00 лв. за срок от две години, с който покривал разходите си като физическо лице и като едноличен търговец. Както в становището си срещу процесния ревизионен доклад, в жалбата до директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив срещу спорния РА, така и в жалбата до първоинстанционния съд, Джаров въвежда допълнителна неяснота досежно основанието, на което твърди, че разполага със сумата в размер на 60000,00 лв. като част от неговото начално салдо към 1.01.2007 г. - от една страна се позовава на договор за доверително управление от 2006 г., от друга - коментира предоставянето на заем, който да се използва в срока на договора и за цели различни от тези, за които е сключен посочения договор. Поддържа, че по договора за доверително управление на средства бил издаден запис на заповед, цитиран от Джаров в дадените от него писмени обяснения. Предвид изложеното, с основание първоинстанционният съд е направил извод за наличие на противоречие във връзка с твърденията на лицето относно произхода на паричните средства, а възраженията на Джаров в тази насока са неоснователни. Поддържаните от този касатор тези за основанието, на което в началото на 2007 г. е разполагал със сума в размер на 60000,00 лв. са взаимоизключващи се, което от своя страна дава основание да не бъдат кредитирани от съда. Констатира се противоречие в изнесеното от лицето - в цитираното обяснение Джаров сочи, че унищоженият запис на заповед е издаден по повод предоставения заем, а по-късно, че е издаден във връзка със сключения договор. Написа се, че в дадените в хода на ревизионното производство писмени обяснения Джаров е заявил, че наличните парични средства, с които разполага към началото на 2007 г. са 60000,00 лв. - паричен заем от лицето Николай Николаев. Последният е посочен в лично качество, а не като управител на "Капитолия 2001" ООД или на друго дружество. Доказателства в подкрепа на това твърдение, обективирано в обяснението, включително за предаването на сумата, в изпълнение на договор за заем, не са представени. Наред с това така твърденият заем не е деклариран от лицето в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Представеният договор за доверително управление на парични средства от 8.11.2006 г. е сключен между Джаров и "Капитолия 2001" ООД, а не с неговия управител Николай Николов, в лично качество. Съгласно договора и подписаната на 9.11.2006 г. разписка, парични средства в размер на 60000,00 лв. са предоставени на Джаров с цел управлението им чрез закупуване на автомобили от името и за сметка на дружеството, като съгласието на последното е само за извършени в съответствие с договора операции. В случай на осъществена покупка на МПС дружеството дължи на Джаров възнаграждение в размер на 5% от стойността на сделката. Последният е длъжен да съхранява получените парични средства в сейф (чл. 5, ал. 4 от договора), а в седемдневен срок, считано от прекратяването на договора или узнаване на неговото прекратяване, следва да преведе остатъка от тези средства на дружеството, или да му ги изплати в брой. Горните уговорки, обективирани в договора за доверително управление, въз основа на който се твърди, че е предоставена на Джаров сума в размер на 60000,00 лв. са несъвместими с тезата на същото лице, че парите всъщност представляват заем. Съгласно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Клаузите на договора за доверително управление, на който документ Джаров се позовава, изключват предоставянето на сумата в заем на лицето. Сумата по договора се предоставя "за управление" и целево за закупуване на МПС от името и за сметка на дружеството, със задължение за нейното съхранение в срока на договора. Тоест, с обсъждания договор сумата не се предоставя в собственост на Джаров, както би било ако му е предоставена в заем, поради което не може да се възприеме неговата теза, че парите са били такива за покриване на неговите лични нужди и тези на едноличния му търговец, респективно че сумата представлява част от началното му салдо към 1.01.2007 г. Дори да се направи извод, че действително Джаров е получил посочената сума с оглед изпълнението на договора, той не е установил и доказал, както в хода на ревизията, така и пред съда (а негова е доказателствената тежест), че всички или част от направените от него разходи през процесния период са извършени именно с парите, предоставени му по договора за управление на парични средства, предвид това, че ако са му предоставени, те не са били негови лични такива и фактът на използването им за лични цели не може да се презюмира. В този смисъл вярно е посоченото в касационната жалба, че не се установява "Капитолия 2001" ООД да е възразило по повод нецелево ползване на предоставените средства, но това не води на изводи, че парите са използвани от Джаров за лични цели, а тъкмо обратното. Изводът на съда, че средствата са предоставени целево следва от текста на договора и в този смисъл е обоснован на доказателствата по делото. Възраженията във връзка със записа на заповед, който Джаров твърди, че е бил издаден, а по - късно унищожен, не следва да се обсъждат, доколкото по делото въобще не е установено и доказано неговото издаване и унищожаване. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че договорът за доверително управление е частен документ без достоверна дата. Това не компрометира възможността всеки да договаря с всеки, както сочи касаторът в жалбата, а означава, че не обвързва съда с материална доказателствена сила и следва да бъде преценяван ведно с всички останали доказателства по делото. Същото се отнася и до представените по делото разписки, издадени във връзка с твърдяното предаване и връщане на сума в размер на 60000,00 лв. Джаров не е поискал ангажирането на ССЕ със задача да извърши проверка в счетоводството на "Капитолия 2001" ООД за установяване вземането на съответните счетоводни записвания при предоставяне на сумата през 2006 г., респективно на нейното връщане през 2008 г., както и на гласни доказателства с оглед провеждане на пълно доказване на твърдените факти. Вярно е твърдението на касатора, че няма изрично изискване за нотариална заверка на подписите на договора, както и това, че евентуалното й наличие не би удостоверило предаването на сумата. Предвид обаче, посоченото относно характера на документите и това, че по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, правилен е крайният извод на съда, че по делото не е установено и доказано реалното предаване на посочената сума на Джаров, която да се приеме за част от неговото начално салдо за 2007 г. С основание първоинстанционният съд не е кредитирал версията на Джаров за предоставена му от Елена и Георги Паунови сума в общ размер на 25000,00 лв. В хода на ревизионното производство не са били представени никакви доказателства в подкрепа на така поддържаната теза. В тази насока даденото от ревизираното лице обяснение не е достатъчно. Едва в съдебното производство са били представени три разписки с цел доказване предоставянето и получаването на посочената сума, но правилно те са били ценени от съда като съставени с оглед защитната теза на ревизираното лице, предвид липсата на достоверна дата. Договорът за заем е реален договор, с който, както се посочи, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им в определен срок или след покана. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между договарящите страни относно предмета на договора (в случая паричната сума), която заемодателят предава на заемополучателя и предаването на тази сума от първия на втория. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и е абсолютно необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. При направената от органа по приходите констатация за липса на доказателства за попълване на началното салдо съгласно обяснението на Джаров, следвало е последният да проведе пълно и главно доказване на твърдените факти, което не е сторено в хода на съдебното производство. От приобщените по делото доказателства не се установява заемодателите да са били в състояние да се разпоредят със сумите, предмет на разписките, за които както се каза правилно съдът е преценил, че са изготвени с оглед процеса, съответно тези суми да са били налични при тях към момента на подписването им, поради което няма как да се извърши предаване на сумите по тях. Неоснователни са наведените касационни оплаквания за допуснато от състава на АСП съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на служебното начало, неправилно прилагане на правилата на доказателствената тежест, недаване на конкретни указания до този касатор в контекста на чл. 171, ал. 4 АПК за представяне на конкретни доказателства с оглед установяване финансовите възможности на заемодателите към определен период. С разпореждането на съда от 30.07.2013 г. за насрочване на делото на Джаров са дадени конкретни указания да уточни твърдението си за началното салдо с конкретна сума, която следва да докаже, предвид доказателствената тежест по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Това съдът е направил именно в изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК, която разпоредба му вменява задължението да укаже на страната, че за някои обстоятелства от значение за делото, не сочи доказателства. Следователно на Джаров са били известни обстоятелствата, които следва да установи. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК установява задължение на съда да укаже на страните по делото, че за конкретни обстоятелства от значение за изхода на спора не сочат доказателства, а не да укаже с какви конкретно доказателства тези обстоятелства следва да бъдат установени. В този смисъл касационното оплакване е неоснователно. Тежестта да докаже твърдените обстоятелства е за Джаров, който твърди изгодни за себе си благоприятни последици, а и предвид това, че в спорното производство той следва да опровергае констатациите в РА. За пълнота следва да се посочи, че от представените към касационната жалба доказателства не се установяват релевантни за спора факти, които да дадат основание за други изводи във връзка с твърдените заеми. Наличието на някакви суми по банковата сметка на Елена Паунова в различни периоди през 2004 г., доказателства за нейния доход към определени дати през 2004 г., както и предоставен договор за кредит без дата, по който страна е същото лице, не установяват релевантни за спора факти. Същото се отнася и до представената декларация по чл. 51, ал. 1 ЗКПО на "Капитолия 2001" ООД. Неоснователно е и оплакването във връзка с кредитиране от първоинстанционния съд на вариант първи от заключението на ССЕ и "пренебрегване" на вариант втори. Съдът е обсъдил заключението на експертизата като е отразил, че то не е оспорено от страните, както и това, че Джаров поддържа вариант втори. Обосновал се е за причините, поради които не обсъжда вариант втори от него - направените изводи по отношение на сумите 60000,00 лв. и 25000,00 лв., за които се е твърдяло, че представляват началното му салдо за 2007 г. и в този смисъл следва да се приеме, че съдът е съобразил разпоредбата на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК при извършване на неговата преценка. Предвид това настоящият съд намира, че изводите на състава на АСП по отношение началното салдо на Джаров към 1.01.2007 г. са правилни и обосновани на доказателствата по делото. По съображения относно началното салдо на Джаров към 1.01.2007 г. и направените въз основа на доказателствата по делото констатации относно паричните му потоци в заключението на ССЕ, правилен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата относно определените задължения на Джаров по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. до размера 14251,54 лв. и съответната лихва. При съобразяване на всички относими обстоятелства и доказателства е формиран входящ и изходящ годишен паричен поток, при което е установен недостиг на парични средства за тази година. Сумата на превишението на разходите над приходите правилно е квалифицирана като доход с неустановен произход, съобразно което е и определеният данък. Така констатираното превишение сочи на наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като фактическите констатации в издадения РА в хода на ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК се смятат за верни до доказване на противното. Доказателствената тежест в производството по обжалването му е на жалбоподателя, който не е установил при условията на пълно доказване благоприятните за себе си факти, опровергаващи възприетите от органа по приходите парични потоци за тази ревизирана година. Изводите на състава на АСП са изведени в резултат на обективен анализ на събраните в ревизионното и съдебното производство, и относимите към този период доказателства, и се споделят от настоящия съд. Предвид това касационната жалба срещу обжалваното решение, в тази част, е неоснователна. Жалбата срещу решението, в частта, с която жалбата на Джаров срещу спорния РА, в частта на установените задължения за ЗОВ за 2007 г. е отхвърлена, е основателна, но на различни от наведените оплаквания. Правните изводи на първоинстанционния съд по отношение на установените задължения за ЗОВ за 2007 г. са неправилни, а решението, в тази част, е постановено в противоречие с материалния закон. Нормата на чл. 124а ДОПК, на която се е позовал органа по приходите и директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, е в сила от 15.02.2011 г. и разписва, че разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Нормата е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправната норма, е процесуално недопустимо да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, във вр. чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2007 г. Тази норма не може да служи като основание за определяне на задължения за ЗОВ по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила. С оглед на посочените съображения, решението в тази част, с която жалбата на Джаров срещу РА, в частта на задълженията за ЗОВ за 2007 г. е отхвърлена, следва да бъде отменено и съответно да бъде отменен като незаконосъобразен РА, в частта относно установените задължения за ЗОВ за 2007 г., ведно със съответните лихви. Поради липсата на конкретни касационни оплаквания срещу решението в частта, в която жалбата на Джаров срещу РА е отхвърлена, в частта на определените лихви върху авансовите вноски, настоящият съд провери неговата допустимост, валидност и съответствие с материалния закон и намира, че следва да бъде оставено в сила. Нормативно разписаното задължение за внасяне на такива не е изпълнено, поради което с РА това е констатирано и правилно органът по приходите е определил спорното задължение, потвърдено с решението на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив. По касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив: Жалбата, с която решението, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която е отменен спорния РА, в изменената с Решение № 663 от 28.06.2013 г. част за определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., ведно с начислените лихви, както и в потвърдената с това решение част за задължения за ЗОВ за 2008 г., ведно с лихвите, е неоснователна. Единственото касационно оплакване на този касатор е относимо към "методиката", която съдът е възприел при определяне на годишното данъчно задължение предвид твърденията му, че същата не е съобразена с приложената от органа по приходите, при която разликата между налични средства и направени разходи се проследява за всеки месец от годината, впоследствие се натрупва и в годишен аспект се облага. Според касатора подходът на съда за събиране на всички приходи през годината и на всички разходи в годишен аспект, съпоставянето им и едва след това облагането им, е незаконосъобразен и в разрез с формиране на данъчната основа за облагане на физически лица при извършване на ревизия по чл. 122 ДОПК. Така застъпеното становище от касатора не намира опора в материалния данъчен закон - ЗДДФЛ. Данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък. По аргумент от чл. 14, чл. 15 и чл. 17 и чл. 48 ЗДДФЛ той се определя върху годишна данъчна основа и за годишен период, а облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база. При това се формира една облагаема данъчна основа, а към нея се прилага съответната данъчна ставка. Незаконосъобразно е определянето данъчна основа за отделни периоди в рамките на една данъчна година, като това се отнася и до определянето на превишението на разходи над приходи. Обратно на твърдяното от касатора, при определяне на данъчната основа, включително при особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК, следва да се формира обща годишна такава. Посочените материалноправни норми е следвало да бъдат съобразени от органа по приходите в проведеното ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, който не дерогира тяхната приложимост. Без значение е това, че към определени моменти може да е налице несъответствие между приходи и разходи. Това не предпоставя формиране на данъчната основа по различен от установения в закона начин. При липсата на други касационни оплаквания, съдът намира, че обжалваното съдебно решение, в тази част, е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът обосновано е кредитирал заключението на приетата ССЕ, за да приеме наличието на положително салдо в края на периода в размер на 245565,90 лв., предвид което е направил извод, че за 2008 г. не се дължи допълнително данък по ЗДДФЛ и е отменил РА, в съответната част. Заключението не е оспорено от страните, а заявеното искане от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство да не се кредитира е свързано с преизчисляване потоците на Яков Джаров в годишен аспект, наведено и като касационно оплакване след това. Решението, в частта, с която спорният РА е отменен в потвърдената с решението на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив част, за определени задължения за ЗОВ за 2008 г., ведно с лихвите, също е правилно, освен това и по съображенията, изложени по - горе относно определените задължения за ЗОВ за 2007 г. Предвид изложеното, решението, в така обжалваните от този касатор части следва да остане в сила. Предвид резултата от касационното обжалване, решението на АСП следва да бъде отменено и в частта за разноските, като съдът се произнесе по присъждането им с настоящото решение. Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Джаров разноски по компенсация в размер на 1608,87 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,