Определение № 722 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 200/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на К. А. С. и на Р. А. С. срещу определение № 12369 от 12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2527/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което са оставени без разглеждане жалбите ѝм срещу отказ рег. №РД25023057ВН_003ВН/21.10.2025 г. на директора на дирекция „Архитектура, градоустройствено планиране“ (АГУП) при община Варна и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно и считат, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт. Излагат и съображения по същество. Молят определението да бъде отменено. Ответникът – директор на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ (АГУП) при община Варна, в писмено възражение, чрез гл. юрк. Илиева, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. За да постанови оспореното определение, съставът на Административен съд – Варна приема, че жалбите на К. А. С. и Р. А. С. срещу отказ, обективиран в писмо рег. №РД25023057ВН _003ВН/21.10.2025г. на директора на дирекция „АГУП“ при община Варна е процесуално недопустима, тъй като оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, респективно чл. 214 от ЗУТ. Съдебният състав приема, че писмото е с уведомителен характер, като с него на жалбоподателите са дадени указания съгласно Закона за устройство на територията по отношение на процедурата и необходимите документи в производството по изменение на подробните устройствени планове. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът оставя жалбите без разглеждане и прекратява производството по делото. Тези изводи са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Съставът на административния съд законосъобразно приема, че обжалваното писмо рег. № №РД25023057ВН _003ВН/21.10.2025г. на директора на дирекция „АГУП“ при община Варна няма белезите на индивидуален административен акт, тъй като не съдържа властническо волеизявление, с което се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси на заявителите. Писмото е с уведомителен характер и информира заявителите за документите, които следва да представят в производството по иницииране на изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 208 от закона, както и за законовите изисквания, които следва да бъдат съобразени при изготвяне на предложението. Поради това правилно е преценено, че оспореното писмо не подлежи на съдебен контрол. Това обоснова законосъобразност на крайните изводи на административния съд за недопустимост на подадените жалби, оставянето им без разглеждане и прекратяване на съдебното производство при условията на чл. 159, т. 1 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по частната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, частните жалбоподатели следва да заплатят на община Варна сумата 40, 90 евро, равностойност на 80.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,