Определение № 130 от 18.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1523/2013 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод разпореждане от 15.07.2013 г. на Специализирания наказателен съд по н. ч. д. № 981/2013 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че Върховният касационен съд следва да определи съда, който да разгледа делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 370 от 28.06.2013 г. по ч. н. д. № 786/2013 г. Варненският окръжен съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 411а, ал. 1 и ал. 6 НПК делото следва да бъде изпратено по компетентност на Специализирания наказателен съд. С разпореждане от 15.07.2013 г. по н. ч. д. № 981/2013 г. Специализираният наказателен съд се е счел за некомпетентен по съображения, че съгласно ЗИДНПК, в сила от 6.03.2012 г., съдебният контрол върху неприключилите досъдебни производства се осъществява от съда, който е бил компетентен до 31.12.2011 г.,поради което е повдигнал спора за подсъдност. Върховният касационен съд, отчитайки разпоредбата на пар. 9, ал. 2, изр. 2 от ПЗР на ЗИДНПК (ДВ,бр.10/2012 г., в сила от 6.03.2012 г.), според която съдебният контрол върху неприключилите досъдебни производства се осъществява от съда, който е бил компетентен до 31.12.2011 г., намира, че компетентният съд да се произнесе по жалбите срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е Окръжният съд – Варна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК