Определение № 3837 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2703/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. А. В. срещу определение № 1766/29.05.2026 г. по в. гр. д. № 772/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлена молбата му за възобновяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Б. М., в който се оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Производството по в. гр. д. № 772/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд е образувано по подадена от ищцата А. Б. М. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 4491/2019 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове срещу В. А. В.: иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за прогласяване недействителност на публична продан на 1/2 ид.ч. от недвижим имот в [населено място] по изп. дело №711/2015 г. на ЧСИ А. П., по която на 27.11.2017 г. В. В. е обявен за купувач, както и иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищцата и осъждане на ответника да й предаде владението върху същия недвижим имот. С протоколно определение от 07.06.2024 г. апелативният съд е спрял производството по възз. гр. д. № 772/2023 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. За да постанови спиране на производството съдебният състав се е позовал на представеното във въззивното производство ново по см. на чл. 266, ал. 2 ГПК писмено доказателство – определение № 1526/21.05.2024 г. по ч.н.д. № 1874/2024 г. на Софийския градски съд, постановено по реда на чл. 213, ал. 4 НПК, с което са отменени постановленията на Софийска градска и Софийска апелативна прокуратури, с които по пр.пр. № 9847/2023 г. е отказано образуването на досъдебно производство и е върнато делото на Софийска градска прокуратура с указания за образуване на досъдебно производство за разследване на посочените в обстоятелствената част престъпления, а именно: по чл. 309 НК, евентуално чл. 316 НК, по отношение на пълномощно от 15.05.2017 г., с което бившият съпруг на А. Б. М. – М. М., който не е страна по делото, е упълномощил адв. В. Г. и ответника В. В. с правата да го представляват пред ЧСИ А. П. за участие в процесната публична продан и по чл. 282, ал. 1 НК, с цел проверка на действията на служители на съдебния изпълнител, предприети във връзка с изпълнителното производство и проведената публична продан относно спорната идеална част от апартамента. В мотивите си Софийският апелативен съд е посочил, че подлежащите на установяване обстоятелства във връзка с посочените престъпни състави са от значение за изхода на настоящото гражданско дело, поради което е приел, че са се осъществили предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото. В. А. В. е подал частна жалба срещу това определение. С определение № 3649/17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2467/2024 г., тричленен състав на Върховния касационен съд е потвърдил определението на Софийския апелативен съд за спиране на производството по възз. гр. д. № 772/2023 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В. А. В. е подал две молби – от 13.03.2025 г. и от 16.02.2026 г., с които е направил искания за възобновяване на производството по делото поради отпадане на причините за спирането му. Тези молби са оставени без уважение с определения № 760/19.03.2025 г. и № 883/18.03.2026 г., двете постановени по възз. гр. д. № 772/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, и потвърдени съот. с определение № 2296/08.05.2025 г. по гр. д. № 1294/2025 г. и определение № 2425/11.05.2026 г. по гр. д. № 1448/2026 г., постановени от тричленни състави на Върховния касационен съд. С молба от 12.05.2026 г. В. А. В. е заявил отново искане производството по делото да бъде възобновено поради отпадането на пречката за движението му. За да отхвърли молбата, апелативният съд е посочил, че в периода след 18.03.2026 г. /датата на постановяване на предходното определение/ по делото на 30.03.2026 г. е постъпило писмо от Софийския градски съд с приложен препис от определение, постановено по ч. н. д. № 7168/2024 г., постановено от същия съд, с което е потвърден отказ да се образува наказателно производство по преписка на прокуратурата, която не е идентична с пр.пр. № 9847/2023 г. по описа на СГП, като изрично е указано материалите по пр.пр. № 9847/2023 г. да се върнат на СГП, като наблюдаващият прокурор ги свърже и администрира с оглед образуване на производство с предмет по чл. 243 НПК. Според въззивния съд тези доказателства обосновават извод, че предстои постановяване на ново постановление по реда на чл. 243 НПК и евентуално ново самостоятелно производство за съдебен контрол на постановлението на прокуратурата, който следва да се осъществи по реда на чл. 243, ал. 5 НПК. По тези съображения апелативният съд е отхвърлил молбата за възобновяване на спряното производство. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: По делото е представено постановление от 09.02.2026 г., с което наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебно производство № ЗМ 103/2024 г., по описа на ГДНП – МВР, пр. пр. № 9847/2023 г. по описа на СГП. Това постановление е постановено след соченото от апелативния съд определение № 4130/16.12.2024 г., постановено по ч. н. д. № 7168/2024 г. по описа на СГС. По делото обаче липсват данни постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство да е било съобщено на пострадалата А. Б. М., а от последната има наведени твърдения и за предприети от нея действия по обжалване на акта на прокурора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че в случая основанието за спиране на въззивното производство не е отпаднало. Фактът, че пр.пр. 9847/23г. по описа на СГП не е прекратена с влязло в сила Постановление за прекратяване, е бил констатиран и с определение от 11.05.26г. на ВКС, състав на ІІІ ГО, по причини, че Постановлението за прекратяване не е било съобщено на А. М.. Молителят В. В. е подал нова молба за възобновяване на производството на следващия ден- 12.05.26г., но отново не е представил доказателства, че Постановлението за прекратяване на пр.пр. 9847/23г. на СГП е влязло в сила, т.е. че е било съобщено на А. М. и тя не го е обжалвала в законния срок. Видно е, че няма доказателства за промяна в обстоятелствата, причинили спирането на производството, поради което молбата за възобновяване е неоснователна. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение