Определение № 778 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Народното събрание на Република България, чрез процесуални представители главни юрисконсулти С. и Г., срещу въззивно решение № 598 от 17.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 1221/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.08.2021 г. по гр. д. № 16739/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД срещу Народното събрание на Република България искове с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 7 КРБ и чл. 86 ЗЗД, като Народното събрание на Република България е осъдено да заплати на „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД следните суми, представляващи обезщетение за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз: 328 202,45 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; 2 158 078,47 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща пропуснати ползи; 10 000 лв. ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща неимуществени вреди и 48 828,90 лв. разноски по делото. Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Излага при условията на евентуалност доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. С определение № 2087 от 11.07.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 598 от 17.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 1221/2021 г. на Софийски апелативен съд по въпроса: „Трябва ли да бъдат доказани със сигурност причинените от деликт пропуснати ползи, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“. С определение № 3495 от 13.11.2023 г. делото е спряно до приключване на тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по въпросите: „ 1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица? 2. Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното /чл. 4, ал. 3 КРБ/, или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство /чл. 5, ал. 4 КРБ/, произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“.. С молба вх. № 14457/14.11.2023 г. ответникът по касационната жалба „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По искането за отправяне на преюдициално запитване е постъпило становище от Народното събрание на Република България, в което излага съображения, че по делото не следва да се отправя исканото тълкуване до Съда на ЕС. Искането за отправяне на преюдициално запитване е изпратено и на контролиращата страна Върховна касационна прокуратурата, която в предоставения срок не е изразила становище. По отношение на заявеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Случаите, в които е допустимо да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, са изрично регламентирани в чл. 267 ДФЕС, респ. чл. 628 и сл. ГПК. Съгласно чл. 267, пар. 1 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а/ тълкуването на настоящия договор; б/ валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД моли съда да бъде направено преюдициално запитване до СЕС по тълкуването на принципа за ефективността, на чл. 47 от Хартата и на принципа за отговорността на държавите членки за вреди по следните въпроси: 1./ Принципът за ефективността, чл. 47 от Хартата и принципът за отговорността на държавите членки за вреди, налагат ли на държавите членки задължение да приложат към исковете за обезщетение на вреди от нарушение на правото на Европейския съюз процесуални правила, които „не правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза“?; 2./ Принципът за ефективността, чл. 47 от Хартата и принципът за отговорността на държавите членки за вреди, допускат ли в съдебен спор за отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС, да бъде приложено задължително за националния съд тълкувателно решение на Върховния касационен съд, според което не следва да се присъждат пропуснати ползи, като се отчита обичайното /закономерното/ икономическо развитие /„нормалния ход на нещата“/ на търговско дружество, което не е могло да се реализира заради увреждащия акт на държавен орган, при. положение, че това търговско дружество е положило грижата на добър стопанин за дейността си, тъй като такова развитие би представлявало само „възможност за увеличение на имуществото“? и 3./ Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, длъжен ли е националният съд да остави без приложение задължителното за него, съгласно националното право, тълкувателно решение?. В практиката си Съда на ЕС се приема, че при решаване на делото съдът съблюдава принципа на ефективността, прогласен в чл. 47 ХОПЕС. Не е налице соченото от „ЦСЕ Биогаз Исперих“ ЕООД основание да не се прилага приетото в Тълкувателно решение 3/2021 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, поради нарушаване на прогласения в чл. 47 ХОПЕС принцип. В посоченото тълкувателно решение е даден утвърдителен отговор на въпроса дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Прието е, че възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона. Вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта. Това разрешение кореспондира с установеното в т. 81 и сл. от решението по делото Brasserie du pecheur и Factortame /по съединени дела С-46/93 и С-48/93/ относно материалния обхват на обезщетението за вреди от нарушение на правото на ЕС, както и принципните постановки в решение по дело С-168/15 и цитираните в него решения. Изискването да се докажат вредите по никакъв начин не ограничава правата на засегнатото от деликта лице, което разполага с правна възможност да го реализира ефективно по смисъла на чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 47 ХОПЕС по общия исков ред при спазване на стандартите, установени в съдебната практика. Ето защо, настоящият състав намира, че за правилното решаване на делото не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение