Определение № 359 от 29.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. К., представлявана от адв. В. В., срещу въззивно решение №421/ 18.03.2014г., постановено по възз. гр. д. № 274/2014 г. Окръжен съд - Варна, с което е отменено решение №5159/18.11.2013г. по гр.д.№16343/ 2012г. на Варненския районен съд, като е отхвърлен предявеният от жалбоподателката установителен иск с правно основание чл.439 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, че не дължи на Д. А. А. сумите, предмет на образуваното изп.д.№12147/2012г. на СИС при В., поради изтекла погасителна давност за вземанията. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателката посочва основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/, а именно: 1/ О. започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.330 ал.1 б.”д” ГПК/отм./, респ. чл.433 ал.1 т.8 ГПК /2008г./; 2/ Подаването на възражение от взискателя срещу жалба на длъжника, насочена против действия на СИ, съставлява ли „извършено изпълнително действие”, което следва да се вземе предвид, при отчитане началото на давностния срок по чл. 330 ал.1 б.”д” ГПК/отм./, респ. чл.433 ал.1 т.8 ГПК /2008г. /. Ответникът по жалбата, в срока по чл.287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като първият от въпросите в изложението на жалбоподателката е обусловил правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемът е предмет на разглеждане в образуваното т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.10. Поради това, следва настоящото производство да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение