Определение № 5567 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4567/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С частна жалба, вх.№ 7307/03.10.2024 г. е обжалвано разпореждане № 592 от 04.09.2024 г., постановено по в.гр.д. № 330/2024 г. по описа на ОС – Враца, с което е върната касационна жалба с вх. № 6138 от 12.08.2024 г. срещу решение № 413 от 02.07.2024 г. по същото дело. Жалбоподателят М. Т. Г., чрез процесуалния си представител, моли да се отмени разпореждането и да бъдат продължени съдопроизводствените действия по администриране на касационната му жалба, тъй като въззивният съд неправилно я е върнал. Твърди се, че администиращият съд неправилно е приел, че касационната жалба е депозирана от лице без надлежно учредена представителна власт, доколкото с исковата молба е представено общо пълномощно, в което изрично е посочено, че се отнася за осъществяване на представителство до приключване на спора пред всички инстанции. Ответникът по жалбата РС – Козлодуй не е представил писмено становище. Контролиращата страна Прокуратура на Република България също не е представила писмено становище. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С въззивното решение е отменено решението на първостепенния съд и е отхвърлен предявеният от ищеца М. Г. иск по чл. 2б ЗОДОВ за сумата 5001 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени врени от разглеждане на дело извън разумния срок. В срока по чл. 283 ГПК е постъпила касационна жалба срещу въззивното решение, която с разпореждане от 15.08.2024 г. е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да представи платежен документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК, както и да представи пълномощно за адв. Г. за подаването на касационната жалба. С обжалваното разпореждане от 04.09.2024 г. ОС – Враца е върнал касационната жалба на М. Г. срещу въззивно решение № 413 от 02.07.2024 г. по гр.д. №330/2024г. на същия съд. Съдът, администриращ касационната жалба, е приел, че с молба от 03.09.2024 г. са изпълнени частично указанията от предходното разпореждане. Прието е, че с молбата е представена единствено вносна бележка, удостоверяваща заплащането на дължимата държавна такса, но не е представено пълномощно за адв. Г. – САК, поради което на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върнал касационната жалба. При така установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по иск на М. Г. за осъждане на ответника РС – Козлодуй да му заплати първоначално сумата в размер на 1000 лв., впоследствие изменена по реда на чл. 214, ал.1 ГПК до 5001 лв. /протоколно определение от 01.03.2024 г. по гр.д. № 682/2023 г. на РС – Оряхово/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр.д. № 961/2022 г. на РС - Козлодуй. Към исковата молба е приложено пълномощно, с което ищецът е възложил адвокат Г. Г. - САК да го представлява по делото до приключването му във всички инстанции. По този иск са постановени две решения – на РС – Оряхово и на ОС – Враца. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцеца чрез пълномощника му адвокат Г. Г.. За да върне касационната жалба въззивният съд неправилно е приел, че същата е нередовна, тъй като е приподписана от адвокат без надлежна представителна власт. Изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК се прилага само в случаите, при които касационната жалба се подава и е подписана лично от страната по делото. В този случай жалбата следва да бъде приподписана и от адвокат с изрично пълномощно за приподписването. Това изискване не важи в случаите, при които касационната жалба се подава от пълномощника на страната, с приложено по делото пълномощно, което важи за всички инстанции, какъвто е конкретния случай. В настоящия случай адвокат Г. Г. - САК има пълномощно по делото, което важи за всички инстанции, той е подал от името на своя доверител касационна жалба срещу въззивното решение. Въззивният съд неправилно е указал на жалбоподателя да представи пълномощно за адв. Г. – САК за процесуално представителство пред ВКС, доколкото представеното на лист 7 по гр.д. № 1207/2023 г. на РС – Козлодуй, което съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК има сила до приключване на делото във всички инстанции. След внасяне на държавната такса по жалбата е отстранена единствената и нередовност, поради което въззивният съд не е имал основание да я връща. Ето защо обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено и делото следва да се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Предвид изложените съображения, съдът