Определение № 214 от 23.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 43/2013 г.

Постъпила е молба вх. № 2115 от 4.03.2014г. от дружеството [фирма] с искане ВКС да се произнесе по молбата му с вх. № 6718/11.07.2013г. за присъждане на разноски за касационната инстанция. В молбата се поддържа, че с определение №335/14.11.2013г. ВКС, ТК се е произнесъл по молба на дружеството вх. №6719/11.07.2013г. В писмен отговор на молбата на [фирма] [фирма] – [населено място] излага съображения за недопустимост на молбата, като подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като определението чието допълване се иска е постановена на 11.06.2013г., когато е влязло в сила. Счита искането за изменение на определението за неоснователно, като се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 13 140 лв. по две съображения: хонорарът не е изчислен с нормативно определените правила за определяне на адвокатските възнаграждения и на второ място, защото не е съобразен с действително представеното правно съдействие, предвид правната и фактическа сложност на делото. Поддържа се, че при определяне на минималното адвокатско възнаграждение не следва да се взема предвид размерът на приетите в производството по несъстоятелност вземания на [фирма]. На основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. / редакцията й към момента на постановяване на определението по чл.288 ГПК/ нормативно установения размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 150 лв., в какъвто размер следва евентуално да се уважи искането на молителя за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Поддържа се също, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, дори изчислено според правилото на чл.7, ал.3 от Наредба №1/2004г. на основание ниска правна и фактическа сложност на проведеното касационно производство, предвид обстоятелството, че решението на въззивния съд е обжалвано само досежно началната дата на неплатежоспособност. Извършените от ответника процесуални действия се свеждат само до подаване на отговор на касационната жалба. Касаторът се позовава на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при прилагането на което евентуално молбата би се явила основателна до размер на 5049 лв. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното по молба вх. № 2115 от 4.03.2014г.: С определение № 520 от 11.06.2013г., постановено по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.т.дело № 211/2012г., образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място]. Предмет на касационно обжалване е определената от съда начална дата на неплатежоспособност на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност с решение по чл.630 ТЗ. В т.4 отговор на касационната жалба от 2.01.2013г. на [фирма] е направено искане по чл. 81 ГПК за присъждане на разноски. С молба от 22.01.2013г. са представени договор за правна защита и съдействие от 2.01.2013г. за упълномощаване на Адвокатско дружество „ Д., П. и Ко” от [фирма], фактура № 5177 от 11.01.2013г. за заплащане на дължимо възнаграждение и електронно банково извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, заверена със сумата от 13 140 лв. с ДДС. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 2.01.2013г., т.4, ал.1, уговореното адвокатско възнаграждение е за изготвяне на отговор на касационната жалба. С молба вх.№ 6718/11.07.2013г. ВКС, ТК е сезиран с искане за допълване на определение № 520/11.06.2013г. и присъждане на сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 13 140 лв. с ДДС. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. С оглед на резултата от касационното обжалване ответникът по касационната жалба има право на разноски за изготвения от него отговор на касационната жалба / арг. чл.78, ал.3 ГПК/. Определението по чл.288 ГПК ще следва да бъде допълнено в частта за разноските, като на [фирма] се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв. на основание чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с параграф 1 от ДР / преди изм. ДВ бр. 28 от 28.03.2014г./. При определяне на размера на разноските на молителя, съставът на ВКС, ТК съобрази възражението на [фирма] – [населено място] по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно предмета на касационно обжалване – начална дата на неплатежоспособност. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение