Определение № 4261 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3946/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 15927 от 18.07.2022 г. на О. К. Т. и Б. И. Т. против определение № 1508 от 8.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1501 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на О. К. Т. и Б. И. Т. против протоколно определение на Окръжен съд - Благоевград от 28.04.2021 г. по гр. д. № 201/2021 г. за отказ за спиране производството по делото до приключване на производството по гр. д. 1350/2020 г. на Районен съд - Благоевград.. Насрещните страни Д. К. Я. и К. И. Т. не са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Настоящия състав на ВКС констатира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение съставът на Софийски апелативен съд е приел, че на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат две категории определения – преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ от възобновяване и др.) и определенията, изрично посочени в закона. Определението за отказ да се спре дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е сред случаите, за които изрично да е предвидено, че подлежат на отделно обжалване с частна жалба. Изводите на Софийски апелативен съд са правилни. На самостоятелен инстанционен контрол подлежат не всички определения на съда, а само тези, които попадат в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. преграждащи като преустановяващи временно или окончателно развитието на съдебно производство или за които в процесуалния закон е посочено, че подлежат на обжалване. Определението за отказ да се спре съдебно производство не прегражда развитието на делото, нито процесуалният закон е предвидил неговата обжалваемост. Правилността на произнасянето на съда се преценява при осъществяване на инстанционен контрол на постановеното съдебно решение. Следователно при правилно прилагане на нормата на чл. 274, ал. 1 ГПК Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба, с която е бил сезиран е процесуално недопустима. В разглежданата частна жалба жалбоподателите не са навели доводи за неправилност на атакуваното определени5е, а са обосновали тезата си, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела, но тази преценка е извън предмета на настоящото производство. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение