Определение № 60467 от 23.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2259/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца Д. С. срещу имащата характер на определение част от решение № 104431 от 23.06.2021г. по в.гр.д.№ 5185/2019г. на САС, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка от 04.12.2021г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу Определение № 19901 от 23.08.2019г. по гр.д.№ 4082/217г. на СГС, постановено в производство по чл.248 ГПК. С настоящата частна касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение и намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза на сумата 2 902.52лв. Твърдението е, че адвокатското възнаграждение е завишено с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и че разноските на насрещната страна следва да се присъдят съобразно отхвърлената част на иска. В изложението към частната касационна жалба правен въпрос, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС не е поставен. Изложени са съображения за нарушение на материалния закон, тъй като съдът не отчел, че размерът на адвокатското възнаграждение от 15 600лв. е „завишен с 330%”. Страната се позовава и нарушение на процесуалните правила, довели до неправилен извод, че възражението по чл.78,ал.5 ГПК е преклудирано. Твърди, че САС не е съобразил, че представеният по делото от ответното застрахователно дружество списък с разноски по чл.80 ГПК, ведно с договора за правна помощ и фактура, депозирани с нарочна молба от 25.04.2018г., не са докладвани от съда в първото открито съдебно заседание. Твърди и, че преди даване ход на устните състезания на 09.04.2019г. ответникът не е представил списък за разноски, за да може ищецът да вземе отношение по тях. Отговор от насрещната страна ЗД”Бул Инс”АД не е постъпил. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на ищеца срещу първоинстанционното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, инициирано по молба на Д. С. с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените на ответното застрахователно дружество разноски съобразно изхода на делото и за намаляване на основание чл.78,ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна за защитата му в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по съображения, че с решението ищецът е осъден да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответното дружество 9 251лв. разноски /за адвокатско възнаграждение, депозит за експертиза и депозит за свидетел/ съобразно отхвърлената част на иска от общо сторени разноски 15 860лв. /15 600лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно договор за правна помощ от 11.08.2017г., 200лв. депозит за експертиза и 60лв. депозит за свидетел/. С обжалваната част от съдебния акт, въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че възражението на ищеца по чл.78,ал.5 ГПК е преклудирано, доколкото не е заявено до приключване на съдебното дирене като е счела за основателно позоваването от СГС на съдебната практика, обективирана в определение по гр.д.№ 1161/12г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№ 271/10г. и по т.д.№ 1170/11г. на І т.о. на ВКС и по ч.гр.д.№ 3761/13г. на ІІІ г.о. на ВКС. Съставът на САС изрично е посочил, че списъкът с разноски на ответната страна, ведно с искане за присъждането им е представен с молба от 25.04.2018г. и до приключване на съдебното дирене пред СГС в открито заседание на 09.04.2019г., ищецът не е направил искане за намаляване на разноските на основание чл.78,ал.5 ГПК. Решението на първоинстанционния съд за уважаването на иска на ищеца за сумата 50 000 лв. е потвърдено от САС. Решението на СГС за отхвърлянето на иска за разликата до 120 000лв. - частично заявена претенция от сума в общ размер 200 000лв. не е обжалвано с въззивна жалба и е влязло в сила. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не може да бъде уважено поради отсъствие на общата предпоставка за допускане на частното касационно обжалване. Изложението не съдържа въпрос с правна характеристика, а оплаквания с твърдяна неправилност на обжалвания акт, които са ирелевантни за фазата по допускане на касационната проверка. Несъгласието на страната с изводите в обжалваното определение не може да послужи като основание за допускане на обжалването. Само за прецизност следва да се посочи, че твърденията в изложението са в противоречие с материалите по делото. Представеният с молбата на ответника от 25.04.2018г. списък по чл.80 ГПК, който съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от 15 600лв. с ДДС, ведно с договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане от 23.04.2018г., са докладвани в първото съдебно заседание на 15.05.2018г., на което е присъствал представител на ищеца, но не е взел становище. Изрично в официалния свидетелстващ документ - протокола от съдебно заседание е отразено постъпването по делото „на молба от 25.04.2018г. от ответното дружество с представен списък на разноски”. Доводът на частния касационен жалбоподател, че преди хода на устните състезания пред СГС ответникът е следвало да представи нов списък по чл.80 ГПК е заявен за първи път пред настоящата инстанция и не е релевиран в частното въззивно производство, а и отсъствието на списък на разноските не е условие, съответно пречка, своевременно поисканите и доказани разноски да бъдат присъдени. В първоинстанционното решение и определението по чл.248 ГПК изрично е посочено присъждането им съобразно правилото на чл.78,ал.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.