Определение № 191 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4410/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15062/23.08.2018 г. на М. А. П., чрез адв. Д. Д., срещу определение № 2139/09.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3066/2018 г. на Софийския апелативен съд за потвърждаване на определение от 06.03.2018 г. по в. гр. д. № 9519/2017 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено без уважение искане на страната за изменение на определение № 29420/09.11.2017 г. за осъждането ѝ за разноски във връзка с обезсилване на първоинстанционното решение поради направен от нея отказ от иска и прекратяване на производството. Ответницата по жалбата А. И. Ж. не е подала отговор. С определение № 7/14.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4410/2018 г. настоящият състав на ВКС, I-во г. о., е спрял производството по делото до приемане и обявяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на което е въпросът: “Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Производството е спряно, доколкото от отговора на поставения въпрос зависи дали обжалваното определение № 2139/ 09.07.2018 по ч. гр. д. № 3066/2018 г. на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване предвид обстоятелството, че с него се потвърждава определеине на Софийския градски съд, който е с права на окръжен съд, като въззивна инстанция спрямо основния исков спор по съществото на искане за изменение на присъдените от него разноски за прекратеното производство и разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която определенията по същество по искания за допълване или изменение в частта за разноските на акт, с който приключва производството пред съответната инстанция, подлежат на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване актът, чието изменение или допълване в посочената част е поискано. Тълкувателно решение № 2/2018 по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е обявено на 23.06.2022 г., следователно пречката по движението на делото е отпаднала и същото следва да бъде възобновено. С диспозитива на ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. От това следва, че протоколното определение от откритото съдебно заседание на 07.11.2017 г. по в. гр. д. № 9519/2017 г. на Софийския градски съд като въззивна по исковия спор инстанция, с което, заради направен от М. А. П. отказ от иска, е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, подлежи като преграждащо на обжалване на една инстанция пред апелативен съд, чийто акт по съществото на жалбата би бил окончателен. От това и предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК следва, че и определението от 06.03.2018 г. по в. гр. д. № 9519/2017 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените с определението от 09.11.2017 г. по същото дело разноски за производството подлежи на обжалване на една инстанция пред апелативен съд, който го е потвърдил с обжалваното сега определение, което е окончателно. Като насочена срещу акт на апелативен съд, който не подлежи на обжалване, частната касационна жалба, по която е образувано настоящото производство, се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.