Определение № 50213 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молби на ищците и ответниците по делото за присъждане на разноски. Налице са предпоставките на чл. 248, ал.1 ГПК, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по разноските с окончателния си акт. Ищците С. В. К. и Г. М. са направили следните разноски- 4000лв. за първа инстанция, 2500лв. за втора инстанция и 1600лв. за трета инстанция. Ответниците Г. Ю. и С. Ю. са направили разноски за трета инстанция- всяка по 2025лв., платен адвокатски хонорар. Делото е приключило с влязло в сила решение (решение №50075/26.06.23г., постановено по гр.д. 2885/22г. на ВКС, ІІІ ГО), с което ответницата Г. Ю. е осъдена да плати на всеки от ищците по 12296лв., а в останалата част до размера на 55000,41лв. исковете са отхвърлени. При този изход на делото, на ищците се дължат разноски пропорционално на уважената част от иска (чл.78, ал.1 ГПК), или на всеки от тях Г. Ю. дължи по 1074,50лв. за трите инстанции. От друга страна, Г. Ю. има право на разноски пропорционално на отхвърлената част от иска (чл.78, ал.3 ГПК), т.е. всеки от ищците и дължи по 744лв. разноски. По компенсация Г. Ю. остава да дължи на всеки от ищците по 330,50лв.. Ответницата С. Ю. има право на направените разноски за трета инстанция изцяло, тъй като исковете срещу нея са отхвърлени (чл.78, ал.3 ГПК). Всеки от ищците и дължи по 1012лв.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО