Определение № 11256 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2025 г.

Образувано е по жалба вх. № 12427/ 24.06.2025 г. по описа на Върховния административен съд на В. Б. М. от гр. София срещу определение № 18914/03.06.2025г. по адм. дело № 2918/2025 на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 18914/03.06.2025г. по адм. дело № 2918/2025, Административен съд София-град на основание чл.215, т.4 АПК оставил без разглеждане частната жалба на В. М. против разпореждане № 11815/07.04.2025 г., с което са дадени указания за отстраняване нередовности на частната жалба подадена против определение № 9665/20.03.2025г., поради недопустимост. Определението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане от 07.04.2025 г. съдът е указал на жалбоподателят да приведе частната жалба във вид, съответен на чл.212, ал.3 АПК, съгласно която жалбата или протестът не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи; да представи документ за платена държавна такса в размер на 30 лева по сметката на Административен съд София-град; да представи удостоверение за юридическа правоспособност или частната жалба да бъде приподписана от адвокат. Нередовностите не са отстранени. Законосъобразно и обосновано е било прието за недопустимо оспорването, поради липса на годен за обжалване по реда на инстанционния контрол съдебен акт, тъй като частната жалба е насочена срещу разпореждането, с което са дадени указания за поправяне на депозираната от В. М. нередовна частна жалба. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК регламентира изрично и лимитативно кръга на подлежащите на проверка от по-горната съдебна инстанция определения и разпореждания, очертавайки две хипотези – актовете, преграждащи развитието на производството (т. 1) и тези, за които законодателят изрично е допуснал съдебно оспорване (т. 2). Извън визираните две категории актове инстанционен съдебен контрол върху определенията и разпорежданията е недопустим. Постановеното определение не попада в обхвата на чл. 229, ал. 1 АПК. Съдебното произнасяне, с което са дадени указания за поправяне на депозираната от В. М. нередовна частна жалба не прегражда хода на делото, нито е от категорията съдебни актове, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закон. Правилно в оспореното определение е прието, че е налице предпоставката по чл. 215, т. 4 АПК във вр. с чл. 236 АПК. Частната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати, така както е сторил Административен съд София-град. По изложените съображения атакуваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение