Определение № 271 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. И. И., чрез адвокат Николова, срещу протоколно определение № 8797 от 04.09.2024 г., постановено по адм. дело № 2354/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - областен управител на област с административен център Варна, чрез юрисконсулт Рангелова, в срока по чл. 232 от АПК взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – Общински съвет Провадия, чрез адвокат Николова взема становище за основателност на частната жалба и неправилност на обжалваното решение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството по делото пред Административен съд Варна е по жалбите на И. И. и Общински съвет Провадия срещу Заповед РД-23-7706-151/23.10.2023г., издадена от Областен управител с административен център гр. Варна, с която на основание чл. 42, ал. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е назначен временно изпълняващ длъжността кмет на община Провадия за периода от 27.10.2023 г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет. С обжалваното определение административният съд е оставил жалбата на И. И. без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част на основание чл. 159, т. 4 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че с Решение № 50-793/12.10.2023г. на Общински съвет -Провадия за ВрИД Кмет на Община Провадия е определен И. И. И., до полагане на клетва на новоизбрания кмет. Със Заповед № РД-23-7706-147/20.10.2023 г. на Областен управител на област Варна Решение № 50-793/12.10.2023 г. на Общински съвет-Провадия е върнато, респ. не е породило правно действие. С оглед обстоятелството, че жалбата срещу заповедта е депозирана в Административен съд - Варна на 24.10.2023 г., И. е нямал правен интерес от оспорването и, което обстоятелство не се санира с приетото на 26.10.2023 г. (2 дни след датата на депозиране на жалбата) Решение № 51-797 на Общински съвет-Провадия, с което отново е избран за ВрИД кмет на община Провадия, считано от 20.10.2023 г. Отделно от това съдът е приел, че към датата на постановяване на обжалваното определение жалбоподателят не заема длъжност ВрИД кмет на Община Провадия, респ. административният акт не влече настъпване на щета спрямо него, няма нарушено или застрашено право или интерес, които да бъдат защитени по съдебен ред. Отпаднала е нуждата от съдебна защита, поради отпадане на правния интерес. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в противоречие с влязло в сила Определение № 3789 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело №206/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено Определение № 3050 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2354/2023 г. по описа на Административен съд Варна и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, именно въз основа на приетото, че е налице правен интерес от оспорването от жалбоподателя И.. С обжалваното определение административният съд повторно, с идентични мотиви, основаващи отмененото му определение, отново прекратява производството по делото, в нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 АПК. Немотивирано, необосновано и в противоречие на материалния закон е прието в обжалваното определение, че след като жалбоподателя към момента на постановяване на обжалваното определение не заема длъжност временно изпълняващ длъжността кмет на община Провадия, то вече оспореният административен акт не нарушава негови права и интереси, предпоставящи защита пред съд. Оспорената заповед определя временно изпълняващ длъжността кмет на община във времеви диапазон, в рамките на който е налице и акт на друг орган с който е определен именно жалбоподателят за изпълняващ същата длъжност. Обстоятелството, че този времеви период е изтекъл не основава отпадане на правния интерес, защото от законосъобразността на оспорената пред съда заповед произтича тази на осъществените от определения с нея или от жалбоподателя права и задължения на кмет на общината. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение