Определение № 60118 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3872/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 4305/21.05.2021 г. от Д. Т. Г. чрез адв. Г. С., за допълване на определение № 210 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 3342/2019 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителя й разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК насрещната страна Ж. Г. Г., чрез адв. В. Л. е подала отговор, в който изразява становище, че молбата е неоснователна. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 210 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 3872/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Ж. Г. Г., чрез адв. В. Л. касационна жалба против решение № 260006 от 12.08.2020 г. по в.гр.д. № 587/2020 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отменено решение № 22 от 22.01.2020 г. и решение № 67 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 1018/2018 г. на Районен съд Харманли и вместо тях е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл. 23, ал.1 СК по отношение на Ж. Г. Г., че Д. Т. Г. е изключителен собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ..., с площ 444 кв.м, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ... със застроена площ 100 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор ... със застроена площ 37 кв.м, съгласно КККР на [населено място], на основание пълна трансформация на лично имущество, и е отхвърлен предявеният от Ж. Г. Г. иск за делба на описания имот. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответника Д. Т. Г. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, молителят в настоящото производство Д. Т. Г. е подал чрез адв. Г. С. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.10.2020, видно от който за изготвяне на отговора молителят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, изплатени в брой. В подаденият писмен отговор вх. № 263052 от 24.11.2020г., изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 44/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, като в него е отбелязано, че са платени в брой. Поради това настоящият състав намира за доказани направените в настоящото производство разноски. Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на делото/ оценяем иск с цена на иска 14 773 лв. и неоценяем иск за делба- първа фаза/, извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба без явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до размера на сумата от 1 200 при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал.4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното съдът