Решение № 602 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 561/2009 г.

Решение № 602 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 561/2009 г., I г. о., ГК, докладчик Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. С., Д. Б. Х. и О. Б. П. срещу решение № 98 от 24.03.08 г. по гр. д. № 36/08 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. Поддържа се, че оспореното завещание, което съдът е зачел, е невалидно, тъй като завещателката е отказала да го подпише и това обстоятелство е отразено от нотариуса в самия документ. Ответникът в производството П. С. Х. оспорва жалбата. Счита, че решението на окръжния съд е правилно. С определение № 942 от 25.08.09 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос дали е валидно публично нотариално завещание, изготвено при действието на Закона за наследството от 1889 г. (отм.), при липсата на подпис на завещателя. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение на Хасковския окръжен съд е оставено в сила решение № 617 от 29.10.07 г. по гр. д. № 1385/07 г. на Хасковския районен съд, с което е била допусната делба на недвижим имот - залесена горска територия в землището на гр. Х., в местността "И". При определяне на делбените квоти въззивният съд е зачел публичното нотариално завещание от 26.07.1946 г. на общата наследодателка Г, с което тя е завещала на сина си С. С. 1/3 ид. част от процесната гора. В завещанието липсва подпис на завещателката, като нотариусът е отбелязал, че тя е отказала да подпише поради неграмотност. Въззивният съд е приел, че това завещание поражда правно действие с оглед материалноправната уредба на Закона за наследството от 1889 г., който е действал при изготвянето му. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Законът за наследството от 1889 г. признава две форми на завещанието - саморъчно и нотариално. От своя страна нотариалното завещание може да бъде публично и тайно. Публичното завещание се извършва от нотариуса в присъствие на четирима свидетели. Завещанието се диктува от завещателя и се написва от нотариуса, тъй както е диктувано. След написването му, то се прочита на завещателя в присъствието на свидетелите. За извършеното се прави изрична забележка в завещанието. Завещанието трябва да е подписано от завещателя, но ако той заяви, че не знае или не може да пише, неговото заявление се отбелязва изрично в акта, заедно с причината, която го препятства да подпише - чл. 64 от ЗН (отм.). Завещанието се подписва от свидетелите и нотариуса. Предвидено е също, че ако не се спазят формалностите на чл. 46, чл. 60, чл. 62-68, чл. 70-72, чл. 81, 83 и 84, завещанието се признава за недействително. От тези текстове следва, че при действието на Закона за наследството от 1889 г., публичното нотариално завещание, в което липсва подпис на завещателя, но е направено отбелязването по чл. 64 за причините, поради които той е отказал да подпише, е валидно. В закона няма изискване за поставяне на отпечатък от палеца на завещателя при невъзможност да подпише завещанието поради неграмотност. Такова изискване за първи път е въведено с ГПК от 1952 г. (отм.) по отношение на частните документи - чл. 151 и по отношение на нотариалните производства - чл. 475, ал. 2. Неспазването на последната разпоредба води до нищожност на нотариалното действие - чл. 472 от ГПК (отм.). Тези текстове обаче действат занапред и нямат отношение към процедурата по изготвяне на публични нотариални завещания по Закона за наследството от 1889 г., който е отменен преди приемането на ГПК от 1952 г. По съществото на касационната жалба: По делото е представено публично нотариално завещание на общата наследодателка Г от 1946 г., с което тя е завещала на сина си С. 1/3 ид. част от процесния имот. В това завещание са спазени всички изброени по-горе формалности, произтичащи от Закона за наследството от 1889 г., включително и забележката по чл. 64, че завещателката е отказала да подпише поради неграмотност. Правилно при тези данни въззивният съд е приел, че завещанието е валидно. Този извод е съобразен с действащата към момента на изготвяне на завещанието правна уредба. От липсата на подпис в завещанието не може да се прави извод, че завещателката не е имала воля да извърши това завещание, тъй като причината за неподписването му е друга и тя е отбелязана в самия акт. Наличието на съгласие следва от факта, че то е дадено пред нотариус, в присъствието на четирима свидетели, които с подписите си са удостоверили това обстоятелство. В тази част нотариалното завещание е официален удостоверителен документ и тежестта на оспорването му е върху страната, която го оспорва, както правилно е приел въззивният съд. По делото не са събрани убедителни доказателства за липса на воля за извършване на завещанието, ето защо то правилно е зачетено от съда при определяне на квотите на съсобственост. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,