Определение № 724 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 282/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. Д. и П. Ж. К. в лично качество и като представители на сдружение „Заедно за Нови Искър“ против прекратителната част на Определение №37143 от 11.11.2025г., постановено по адм.д. № 9357/2025г. по описа на АССГ. С оспорената част е била оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу Решение № 475/26.06.2025 г. на Столичния общински съвет по т.6 от Протокол №41/26.06.2025 г., в частта по Приложение №3 и 3.1, касаеща одобрения граждански бюджет от 200 000 лева за СО-район „Нови Искър“ за следните проекти: Изграждане на Вело парк в с. Чепинци; Фитнес на открито в с. Кътина; Ремонт и реновиране на парк в с. Доброславци и Ремонт и реновиране на водна кула Доброславци, в частта в която се оспорва законосъобразността на цитираното решение. За да прекрати производството в оспорената част първостепенният съд е приел, че жалбата на сдружението е подадена след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл.179, ал.1 от АПК, поради което жалбата в частта й, с която се иска отмяната на оспореното решение е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.5 във вр с чл.184 от АПК, а производството по делото в същата част е било прекратено. Жалбоподателите аргументират жалбата си с доводи за неправилност на определението поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, преграждащо хода на делото и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Искат отмяната му и връщане на делото за продължаване на производството в прекратената част. Ответникът – Столичен общински съвет изразява възражението си в писмено становище, като изразява мнение за правилност и обоснованост на съдебния акт. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна в лицето на сдружението, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима за него. Що се отнася до жалбата в частта депозирана от М. А. Д. и П. Ж. К. в лично качество, доколкото прекратяване на производството по отношение на същите лица не е постановено, липсва правен интерес за оспорването й. По тази причина жалбата в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство прекратено. По отношение на допустимата за разглеждане част от частната жалба съдебният състав намира, че видно от самия протокол, обективиран в оспореното решение е това, че в него не е посочено пред коя инстанция и в какъв срок оспореното решение подлежи на обжалване, поради което приложима е разпоредбата на чл.140, ал.1 АПК, която е обща за всички подлежащи срочно на оспорване административни актове. Според същата, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Този срок за оспореното решение е започнал да тече от датата на публикуването му – 03.07.2025г. и е изтекъл на 03.09.2025г., като жалбата е депозирана в срок на 06.08.2025г. Предвид изложеното, като е приел, че жалбата против оспореното решение на Столичен общински съвет е просрочена по отношение на сдружението, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството, административният съд е постановил неправилно в тази част определение, което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по осъществяване на преценка за наличие на останалите основания по чл.159 АПК спрямо тримата жалбоподатели. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,