Решение № 87 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 960/2012 г.

Решение № 87 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 960/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 295 ГПК. Н. Г. В. -П. и К. Н. П., и двете от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 24.07.2012 г. по гр. възз. д. № 3455/2006 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 28.06.2001 г. по гр. д. № 8890/1997 г. на Софийския РС по отхвърлените искове за собственост по чл. 108 ЗС. Всяка от касаторите поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон - ЗВСОНИ и ЗППДОбП /отм., както и в нарушение на съществени процесуални правила, свързани с преценката на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите 1./ дали правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) от правоимащите лица се обуславя от изисквания за форма и съдържание на заявеното искане и какви действия на правоимащите лица по см. на § 6, ал. 1 ПЗР на ЗППДОбП (отм.) до органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) по изложението към касационната жалба на Н. В. -П./ и 2./ за приложението на изискванията на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) от гл. т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране /по изложението към касационната жалба на К. П./ поради противоречивото разрешаване от съдилищата, според представените Решение № 1020 от 11.06.2004 г. по гр. д. № 1163/2003 г. на ВКС-IV отд. и Решение № 1161 от 26.07.2002 г. по гр. д. № 732/2001 г. на ВКС-IV отд. В срока по чл. 287 ГПК и извън него са подадени няколко писмени отговора на съответните касационни жалби от ответната страна - [фирма] -С., с които се поддържат доводи за законосъобразност на обжалваното въззивно решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания за отмяна в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 295 ГПК, намира: Производството по чл. 108 ЗС, заявено от Н. Г. В. и К. Н. П., като наследници на бивши акционери на национализираното [фирма] срещу търговско дружество [фирма]- С., за признаване право на собственост и предаване владение на недвижим имот в [населено място], кв. В. р. Т, парцел *. в кв. *, застроено с фабрични сгради и общежитие на площ от 649 кв. м. [улица] № 137, в терен с площ от 9 527 кв. м., на основание чл. 1 - 3 ЗВСОНИ. Ответникът оспорва иска досежно материално-правната легитимация на ищците като собственици, поддържайки теза, че в тяхна полза не е настъпил реституционния ефект по чл. 2 на ЗВСОНИ, процесните сгради са изградени след национализацията и са били собственост на държавата, преди приватизацията им от търговското дружество, поддържайки, че ищците не са реализирали правата си по § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) от гл. т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация, поради което не могат да претендират право на собственост, а само обезщетение по реда на ЗОСОИ. Няма спор поради преклузия /арг. чл. 295 ГПК/ по постановеното решение при първото разглеждане на делото пред ВКС относно фактите, даващи основание да се признае, на основание чл. 2, ал. 1 във вр. с ал. 1 ЗВСОНИ правото на собственост на спорните терен и постройки в полза на ищците, като наследници на бивши акционерни в национализирано търговско дружество по ЗНЧМИП. Н. Г. В. и К. Н. П. са наследници на В. Д. Ш., поч. 11.05.1972 г. и съпруга и инж. Н. Г. Ш., поч. 1976 г., бивши акционери в национализираното АДТТ. "кв. В. р. - С." АД СТ. "е образувано - видно Протокол от 30.10.1933 г., за памучно предачество при напълно внесен капитал на търговското дружество от 6 000 000 лв., разпределен в 6 000 акции, всяка по 10 000 лв. Част от основния капитал на дружеството е внесена от СД Тинж. Н. Ш. & К. К." под формата на апорт на празно дворно място, землището на [населено място] от 5 771 кв. м. в кв. *, парцели *, *, *, *, *. и *., притежавани по НА */33 г. и НА № */33 г. и постройки- фабрично помещение, жилищно помещение за работниците, трапезария, клозет помещение за парен котел към фабриката перални към жилището, навес. Съгласно протокол № 12/22.04.1947 г. на Поверителния съвет на [фирма] [населено място], съставения баланс към 31.12.1946 сочи, че дружеството има постоянно недвижимо имущество на стойност 6 340 097 лв., по баланса сумите на активи и пасиви са еднакви, както и на печалби и загуби. Акционери в дружеството са били - инж. Н. Ш. с 2 250 акции, д-р В. М. - 1 650 акции, Б. М. -95 акции и В. С. - 5 акции. Притежаваната от бившето акционерно дружество земя е придобита /преди апорта/: С НА № */ 1.08.1932 г. Н. Г. Ш. и К. С. К. закупуват празно дворно място от общо 2996 кв. м., находящо се в [населено място] м. "О.", м. "В. р.", съставляващо парцели *, *, * и *. в кв. *, с НА № * / 21.03.1933 г. Н. Ш. и К. К. закупуват в [населено място] м. "О.", парцели *, *, * в кв. * с обща площ от 2775 кв. м. и с НА № */21.12.1935 г. АДТТ.", представлявано от инж. Н. Ш. и К. К. е закупило дворни места в землището на [населено място], бивше [населено място] с обща площ от 3 561 кв. м. и придаваеми 195 кв. м. Общата площ на закупените недвижими имоти - незастроени от Н. Ш. и К. К., като представители на АДТТ. "- за памучно предачество и тъкачество" [населено място] в 9 527 кв. м. На 18.09.1949 г. е съставен Акт за завземане на недвижим имот на основание чл. 1 - 5 ЗНЧИМП, одържавен на 27.12.1947 г. намиращ се в [жк], парцел *. в кв. *, при съседи: имот на фабрика "Т.", [улица] и [улица], вписано е, че имотът е застроен с фабрични постройки и е включен в "Д. ТР." - АДС № 266/18.09.1949 г. По представения по делото встъпителен баланс на държавната памуко-предачна фабрика "Т. С. -в. р." към дата 23.12.1947 г. е посочено, че стойността на земята е 322 240 лв., а на сградите- 6 173 187 лв., а в описа на движимото и недвижимо имущество на национализираното предприятие "П." -п. ф. -"Т." - С. кв. В. р., съставен въз основа на Заповед на Министъра на индустрията и занаятите № 1433 въз основа на ЗНЧИМП и ПМС № 7/23.12.1947 г. е посочено: недвижим имот 9527 кв. м., фабрични и канторски помещения, бояджийско помещение и жилищни помещения. АДС № 909/15.10.1952 г. е за завземане на недвижим имот, бивша собственост на АДТТ. "описан като полумасивна сграда-общежитие на 3 етажа с 30 помещение, застроено на площ от 649 кв. м., включен в района на "Е. -И."." Със Заповед Nо РД-57-134/24.01.1995 г. на Кмета на СГО от актовите книги за държавни и общински имоти при "ТОАТС." -АДС № 266/18.09.1949 г. и № 909/15.10.1952 г. е наредено в полза на наследниците на бившето/ национализирано/ "А. ТТ." - с, О. да се отпишат 80/100 идеални части от недвижим имот, находящ се на [улица] /сега № 137/кв. В. р. - от всички фабрични постройки и терена от 9 527 кв. м. Към момента на издаване на заповедта за деактуване от 1995 г., имотът -терен и сгради е в патримониума на [фирма] С.. По силата на Договор от 30.07.1997 г. между Агенцията за приватизация и [фирма], акционерното дружество е закупило 67 % от едноличното държавното търговско дружество. С обжалваното решение, Софийският градски съд при повторно разглеждане на делото в правомощията на чл. 218з ГПК (отм.), след отменително решение на ВКС, е оставил в сила решение от 28.06.2001 г. по гр. д. № 8890/1997 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Г. В. и К. Н. П., като наследници на бивши акционери на национализираното [фирма] срещу търговско дружество [фирма], за предаване владението общо на 80/100 ид. части от: 1./ една триетажна сграда- масивна, ЖБ; 2./ две двуетажни сгради масивни, ЖБ; 3./ четири масивни едноетажни сгради; 4./две едностайни паянтови постройки и 5./ от терена, върху който са построени- имот пл. № * в кв. * по плана на [населено място], Н. "В. р. - и." с площ от 9 527 кв. м./ по скица № АС-94-Н-139 от 5.03.1998 г. с площ 9384 кв. м./, както и в частта за разноските. За да потвърди изводите на първата инстанция, при дадените с отменителното решение на ВКС при първото разглеждане на делото указания относно приложението на § 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), въззивният съд е приел, че "веднъж възникнало правото на собственост в полза на ищците на основание чл. 2 ЗВСОНИ, при наличието на изследваните и установени кумулативни предпоставки, правото на собственост може да бъде погасено " по причина, че заявеното искане на вещното право не е реализирано съгласно правилата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) относно срока и начина на заявяването. По изведените правни въпроси, обосновали допускане на касационното обжалване: дали правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) от правоимащите лица се обуславя от изисквания за форма и съдържание на заявеното искане и какви действия на правоимащите лица по см. на § 6, ал. 1 ПЗР на ЗППДОбП (отм.) до органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) и за приложението на изискванията на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) от гл. т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране, настоящият състав споделя изцяло, на основание чл. 291 ГПК като правилна тезата на Решение № 1020 от 11.06.2004 г. по гр. д. № 1163/2003 г. на ВКС-IV отд. ВКС, че "заявлението от лицата, възстановили собствеността по ЗВСОНИ, преди обнародване решението за приватизация, имат стойността и значението нас заявяване на вещното право на собственост по см. на § 6 от ЗППДОбП (отм.). Уведомлението от страна на собствениците по реституираното право на собственост до държавното предприятие, което е във владение на имота на основание предоставено право на оперативно управление на държавна собственост, има правната стойност на заявяване на правото на собственост по см. на закона, поради което не е необходимо ново заявяване в срока по § 6, ал. 1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.). Като правилна следва да се приеме и тезата обективирана по Решение № 1161 от 26.07.2002 г. по гр. д. № 732/2001 г. на ВКС-IV отд., касаеща тълкуване на чл. 18 ЗППДОбП (отм.) в смисъл, че " обявяване на дадено имущество за собственост на държавно или общинско предприятие не може да представлява сам по себе си нов акт на национализация, който вече е станал на основания реституцията по ЗВСОНИ /ex lege/ частна собственост към датата на влизане в сила на закона през 1992 г., а процедурата по приватизация е открита в последствие. Моментът на включване на трайните активи на приватизиращото се предприятие е от значение за това дали правоимащите могат да получат реална собственост имота, който защитават със заявения петиторен иск." Заявената претенция за собственост до самото търговско дружество, владеещо към 1992 г. спорния имот, има стойността и значението на заявяване на вещното право. Законодателят не установява специална форма на заявлението, но от гл. т. на доказване същото следва да е писмено, тъй като от неговото съдържание ще се извлече изразената воля, че като собственици на реституиран по ЗВСОНИ - т. е. ex lege недвижим имот, обект а национализация, същият се иска да бъде върнат реално в патримониума на собствениците. Липсата на заявление, в указания от законодателя срок по см. на § 6, ал. 1, изр. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), не погасява правото на собственост на правоимащите лица. Доколкото не може да се получи реално вещното право, то се трансформира в право да се иска и получи обезщетение по ЗОСОИ. Собствениците на реституирани по ЗВСОНИ национализирани недвижими имоти могат да заявят вещните си права пред органа по приватизация и преди да е започнал да тече двумесечния преклузивен срок за получаване на съответни части от предвиденото за приватизация предприятие. Щом органът е бил уведомен за вещно-правните претенции на собствениците, правото да се иска реално връщане на имота не е преклудирало. Узнаването от страна на органа по приватизация е налице когато лицата по § 6, ал. 1 ПЗР на ЗППДОбП (отм.) са уведомили лично органа по чл. 3, така и ако същият орган е бил уведомен от органа, упражняващ правото на собственост на имота. Предвид на така изложените съображения по приложението на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), настоящият състав на ВКС счита обжалваното въззивно решение за неправилно. Доказателствата по делото дават основания за обоснован извод, че ищците, като наследници на бивши акционери на [фирма], отправяйки претенциите си за собственост, заявено под формата на искане за предаване на владение /към държавното търговското дружество, в чиито патримониум е заприходен имота, след като собствеността е възстановена по силата на закона/, имат правото да претендират реално възстановена собственост със заявения ревандикационен иск. Заявеното вещно право в срока или преди него, изключва преклузията, установена от законодателя правоимащите лица, в чиито патримониум национализираната собственост е възстановена ex lege, да искат реално връщане на имота в срока по § 6. ал. 1 от П. на ЗППДОбП (отм.). Това тяхно право, като неточно е приел въззивния съд, не е погасено, нито е трансформирано в право да се търси обезщетение по реда и на основание ЗОСОИ, след като е налице валидно заявление преди обявяване на приватизацията на държавното предприятие. Не могат да се споделят изводите на въззивния съд, че въпреки категоричните данни за получено в Агенцията по приватизация писмено уведомление от страна на Н. В. от м. януари 1997 г., предвид на "лисата му в архива на агенцията", не може да се прие, че се касае до заявено искане на правото на собственост на процесните имоти. Изводите на съда са в разрез с елементарната логика, тъй като след като още със Заповед № РД-57-134/24.01.1995 г. на К. на СГО от актовите книги за държавни и общински имоти при ТОАТС. "-АДС № 266/18.09.1949 г. и № 909/15.10.1952 г. в полза на наследниците на бившето национализирано през 1949 г. АДТТ." - [населено място] са отписани 80/100 идеални части от недвижим имот, находящ се на [улица] /сега № 137/ кв. В. р. - от всички фабрични постройки и терена от 9 527 кв. м., то да се приеме, че заявлението на Н. В. не касае процесния имот - терен и постройки, притежавани от наследодателите- акционери е недопустимо предположение, неточно интерпретация на факти и произтичащите последици за спорното право. По делото - л. 90 от производството пред РС, е приложено Писмо 94-В-05/17.01.1997 г. на Министерството на промишлеността - носещо щемпел на вх. Регистър на "И. -с." Ад № 7/25.01.1996 г. от съдържанието на което няма съмнения за ясно заявените, преди откриване на процедурата по приватизация /Решение № 523/12.05.1997 г., публикация ДВ. бр. 44/1997 г./, реституционни претенции на Н. В. касаещи единствено и само процесния имот. Преценката на доказателствата по делото без съмнение е суверенно право на решаващия съд, доколкото обаче при тази преценка установените факти се игнорират или се интерпретират в нарушение правилата на формалната логика, то изведените правни изводи се явяват необосновани, а постановеният съдебен акт - неправилен и подлежащ на отмяна. По втория спорен от гл. т. на факти въпрос - за собствеността на постройките, настоящият състав намира, че същите, макар и при спор и неустановен точен момент на възстановяването им, са годен обект на реституцията по ЗВСОНИ. В съдебната практика не е спорно, че фактическият състав на чл. 2 ЗВСОНИ /ДВ. бр. 15/1992 г./ предполага възстановяване правото на собственост ex lege на национализирани имущества, в т. ч. когато се касае до индустриална респ. собственост на търговски дружества собственост по ЗНЧИМП, доколкото това имущество се намира в патримониума на държавата, общини, обществени организации или техни фирми и ако съществува реално до размерите, в който е отчужден. В доказателствата- по конкретно в Акта за завземане на недвижим имот на основание чл. 1 - 5 ЗНЧИМП от 18.09.1949 г., относно одържавения на 27.12.1947 г. недвижим имот намиращ се в [жк], парцел *. в кв. *, при съседи: имот на фабрика "Т.", [улица] и [улица], вписано е, че имотът е застроен с фабрични постройки и полумасивна сграда- общежитие на три етажа с тридесет помещения, застроено на площ 649 кв. м., включен в "Д. ТР." - АДС № 266/18.09.1949 г. и АДС № 909/15.10.1952 г. По делото са налице данни-Служебна бележка № 5/17.03.1944 г. на Началника на П. з. н. АД [фирма] и Удостоверение изх. № 7369/14.12.1944 г. на О. с. о. у., че при въздушните нападения над С. на 16.03. и 17.04.1944 г., че фабричните сгради са разрушени 100 %. Фактът, че към м. декември 1944 г. сградите са били засегнати от въздушните нападения и разрушени, не може да обуслови извод, че акта за завземане на национализирания имот, в който изрично са описани съществуващите сгради и терен, собственост на национализираното търговско дружество, не са съществували, построени са след одържавяването и са суперфициарна собственост на държавата - респ. на приватизиралото тази собственост търговски дружество. Събраните многобройни писмени доказателства сочат, че към момента на национализацията, сградите са съществували, тъй като са били възстановени от пораженията на въздушните нападения от 1944 г. В мнозинството си изслушаните експертни становища дават преимущество на констатацията, че сградите са строени периода 40-50 г., т. е. по време, предхождащо процеса на национализация и завземане на терена и сградите. Относно идентичността на спорния недвижим имот няма спор, след като изслушаните и възприети по делото експертните становища, изградени на базата на писмените доказателства и изследваните регулационни планове, дават категорично становище за идентичност на терен и сгради. Тезата на защитата на ответника АД "И. -С." С., че след като сградния фонд /фабрика и други помещения/ е бил унищожен от въздушните нападения през 1944 г., възстановената собственост на постройките е държавна респ. на държавното предприятие, което е осъществявало правото на оперативно управление и стопанисване, не може да бъде възприета. Разпоредбата на чл. 2 ЗВСОНИ изключва възможността да се признае възстановяването на собствеността по закон, в онези хипотези, когато национализираният имот, към момента на влизане в сила на реституционния закон, не е във вида на отчуждаването. Ако притежаваното от акционерното дружество "Т." недвижимо имущество би се ограничило само до незастроен терен, то обектите на извършеното строителство от държавата след национализирането на терена, би било със статут на държавна собственост. Но в настоящия случай, в още при образуването си - видно Протокол от 30.10.1933 г., като предприятие за памучно предачество част от основния капитал на дружеството, апортирано от СД Тинж. "Н. Ш." _ "К. К." е земя - дворно място в землището на [населено място] от 5 771 кв. м. в кв. *, парцели *, *, *, *, *. и *., притежавани по НА */33 г. и НА № */33 г. и постройки- фабрично помещение, жилищно помещение за работниците, трапезария, клозет помещение за парен котел към фабриката перални към жилището, навес. След като търговското дружество е собственик на постройки, погиването на обекта не засяга право на строеж на посочените обекти. При тяхното възстановяване в обема, в който са били, те не съставляват ново строителство, ето защо и правото на собственост при възстановяването им в натура е собственост на носителя на правото на строеж, т. е. на собственика на терена. Именно поради този факт, дори и сградите /постройките/ без новото строителство да биха били възстановени след одържавяването, то собственик на същите не може да бъде строителя, а е лицето носител на непогиналото с погиване на обекта право на строеж, т. е. собственика на терена, който вече е реализирал /в предходен момент, в случая преди въздушните нападения/ правото на строеж на тези обекти. В насока на изложените съображения следва отново да се има предвид становището на Д. - едноличен собственик към 1996 г. на спорното имущество по цитираното Писмо 94-В-05/17.01.1997 г. на Министерството на промишлеността - носещо щемпел на вх. Регистър на [фирма] с № 7/25.01.1996 г., че държавата е била акционер и в национализираното акционерно дружество, дълготрайните активи, за които са предявените реституционни претенции са амортизирани и за тях са вложени значителни инвестиции "за преустрояването им за нуждите на производството на електротехническа апаратура". С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че констатираните пороци на обжалваното въззивно решение, налагат неговата отмяна. Делото е пред ВКС за втори път и съгласно правилата на закона, спорът за собствеността следва да бъде разгледан по същество. Настоящият състав на В2КС намира, че са налице кумулативно установените от законодателя предпоставки за уважаване на заявения иск по чл. 108 ЗС. Ищците Н. Г. В. и К. Н. П. са наследници на В. Д. Ш., поч. 11.05.1972 г. и съпруга и инж. Н. Г. Ш., поч. 1976 г., бивши акционери в национализираното АДТТ. "кв. В. р. - С.". Оспорването на активната легитимация на ищците от страна на ответника [фирма] с довод, че не е доказан факта, че общите им наследодатели В. Ш. и Г. Ш. са акционери в бившето акционерно дружество [фирма] е неоснователно. С решение по гр. д. 1508/2010 г. на състава, постановено по реда на чл. 290 ГПК и обобщавайки незадължителна съдебна практика/ Решение № 99/1.02.2002 г. по гр. д. № 418/2001 г. на ВКС-IV отд./ по изведения процесуално- правен въпрос за "необходимите" доказателства при установяване факта на притежаване на акции от национализирано акционерно дружество по ЗНЧИМП към датата на национализацията "в правомощията на чл. 291, т. 1 ГПК е прието за правилно изразеното по цитираното решение становище, че "предвид на отдалечеността във времето, събирането на нужните доказателства касаещи установяване на акционерното участие на всеки един от акционерите е затруднено, поради което изводите на съда следва се базират на онези доказателства, които страните обективно са в състояние да представят, съобразявайки изискванията на действащите правила на ТЗ към момента на национализацията. Съдът, при изграждане на фактическите изводи относно лицата-акционери към момента на национализацията следва да анализира всички писмени доказателства, датиращи от посочения период и ангажирани от страните, а не само да отчита формалното фигуриране на имена по баланса на предприятието. Протоколите от общите събрания на акционерното дружество, в т. ч. за избор на управителен съвет, са доказателства, макар и косвени, на базата на който може да бъде направен извод за качеството на акционер на лицата, участници в тези събрания, тъй като съгласно действащия чл. 187 ТЗ (отм.) за всяко събрание, се съставя протокол, в който се вписват имената на акционерите и представляваното от тях число акции". В кориците на настоящото дело са налице многобройни писмени доказателства от категорията на посочените по-горе, поради което следва релевираното възражения в тази насока да се приеме за напълно несъстоятелно. Като се имат предвид изложените принципни разбирания по приложение на спорните правни норми - чл. 2, ал. 2 на ЗВСОНИ досежно съществуването на отчуждените /национализирани/ сгради във вида на одържавяването и направения анализ на доказателствата по делото в тази насока, както и по приложение на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) и анализа на доказателствата по делото има ли надлежно заявление на вещното право в рамката на законовите изисквания, настоящият състав намира, че ищците - Н. Г. В. и К. Н. П., като наследници на бивши акционери на национализираното [фирма] са доказали правото си на собственост на недвижим имот в [населено място], кв. В. р. Т, парцел *. в кв. *, застроено с фабрични сгради и общежитие на площ от 649 кв. м. [улица] № 137, в терен с площ от 9 527 кв. м., на основание чл. 2 aл. 2 ЗВСОНИ. Не е спорно, че спорния имот се намира в патримониума на ответното търговско дружество [фирма] С., който осъществява владение на основание Приватизационен договор от 30.07.1997 г. на 67 % от активите на държавата. При приетата от настоящата инстанция теза, на база на установените факти, че още преди откриване на процедурата по приватизация собствениците на възстановената по закон собственост са заявили ясно и надлежно своето искане за реално връщане на вещното право, по наследство на общите им наследодатели в обем на 80 % от собствеността на бившето акционерно дружество, то разпореждането от страна на държавата с чуждата собственост е непротивопоставимо на собственика- Nemo plus juris ad alium transferre potest, quam ipse habet. Приватизацията като способ за разпореждане с права не може да засегне правата на собственост касаещи дълготрайните материални активи, които не са били собственост на държавата, но са се водили като такива по баланса на приватизираното дружество. Досежно поддържания довод, че извършените процесуални /по точно процедурни/ действия от страна на единия наследник- Н. В. по сезиране органа по реституция в лицето на Министерството на промишлеността, до органа по приватизация, не могат да ползват другия наследник- К. П., настоящият състав намира този довод за неоснователен. Действията на единия от наследниците извън съдебния исков процес, насочени към административното приключване на една законовата процедура, касаеща общия правопораждащ юридически факт на общото им право на собственост, възстановено по силата на самия закон, ползва всичките наследници. От момента на заявяване защитата пред съда, всички от наследниците действително защитава своето субективно материално право. Досежно претендираните разноски по делото- съгласно разпоредбата на чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, приложими по арг. от § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, настоящият състав намира, че в полза на ищците следва да се присъдят разноски общо в размер на сумата от 8 445.60 лв., формирана от сумата 1380 лв. разноските до въззивното производство и съответно заплатените ДТ две по 30 лв., пропорционалната ДТ от 5 515.60 лв. и документите за заплатеното адвокатско възнаграждение от 1500 лв. за защита осъществена от адв. Хр. Т. и адв. А.. Ч. По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК във вр. с чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия