Определение № 383 от 27.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1479/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Е. и Е. К. Е., двамата от [населено място], чрез пълномощника им – адв. Р., против определение № 105/04.05.2016 г. по т.д.№ 2325/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК, с искане за отмяната му в частта „относно неприсъдени от първата и въззивната инстанция лихви върху вземането, потвърдена с акта на ВКС”, и постановяване на ново определение, с което да се допусне до разглеждане касационната жалба в частта относно незаплатените от ответника /ЗК Л. И. АД/, но присъдени спрямо делинквента, мораторни лихви върху главницата /самата представляваща обезщетение за неимуществени вреди от по 30 000 лв. за всеки от ищците/. Частната жалба изхожда от легитимирани лица и е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, но не е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. От петитума на жалбата е видно, че се моли друг състав на ВКС да промени резултата от произнасянето на съда по чл.288 ГПК, като допусне касационно обжалване на въззивното решение в съответната посочена част. Жалбата не е насочена против определението в частта, с която касационната жалба на жалбоподателите е оставена без разглеждане /по исковете им за имуществени вреди/. Предвид обстоятелството, че определението на ВКС по чл.288 ГПК не подлежи на по-нататъшна инстанционна проверка /по арг. от нормата на чл.274, ал.2, изр. последно, вр. с ал.1 ГПК/, както правилно е указано в обжалвания съдебен акт, то частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Извън горното следва да се посочи, че по искове за мораторни лихви първата и въззивната инстанции не са се произнасяли, т.е. по делото няма постановено решение с подобен предмет. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ ТО