Определение № 4583 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2024 г.

Настоящото производство е образувано по повод определение № 32370 от 09.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 43139/2024 г. на Софийски районен съд, както и по повод становище с вх. № 251691 от 05.08.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, съдържащи искане за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по подаденото от „Топлофикация София“ ЕАД заявление с вх. № 232269 от 16.07.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради това, че липсва система за случайно разпределение на делата по чл. 411, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9, ал. 3 ЗСВ. Изложените аргументи са, че към момента на постъпване на заявлението, действащата правна уредба предвижда заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК да се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела според действащите в отделните съдилища правила за разпределение, но такава система за централизирано разпределение не е създадена и не функционира. Наличието на законово установена специална компетентност в заповедното производство при липсващ модул за централизирано разпределение, от една страна, и задължението на съда да се произнася по всяко постъпило до него искане, от друга страна, налага поставяне на въпроса за компетентния да разгледа делото съд. Заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е изложил в становището си, че в ГПК са уредени две общи правила за определяне на подсъдността, а именно че на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 103 ГПК, както и че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК. По въпроса за компетентния да разгледа заповедното производство съд, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, съобрази следното: Софийски районен съд, 26 състав, е сезиран със заявление с вх. № 232269 от 16.07.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парично вземане в размер на 31. 28 лв. – неизплатена услуга дялово разпределение за топлоснабден имот и 7.74 лв. – лихва за забава. Сезираният съд има задължение да съобрази релевантните факти, настъпили след предявяване на заявлението. В случая е приет Закон за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в ДВ на 06.08.2024 г., съгласно §2 от който: „В §25 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ГПК (ДВ бр.11 от 2023г.) думите „1 юли 2024 г.“ се заменят с „1 юли 2025 г.“ Изрично в § 4, т.1 на същия е посочено, че така направеното изменение е в сила от 01.07.2024 г.. Следователно, изменението на закона, на което съдебният състав се е позовал, въвеждащо централизирано разпределение на заявленията по чл. 410 ГПК на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, не е действащо право -същото влиза в сила на 01.07.2025 г.. Действието си запазва нормата на чл. 411 ГПК, в редакцията й според която: „Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“. Доколкото, в случая, видно от приложената справка НБД, изготвена на 29.07.2024 г., и настоящият и постоянният адрес на длъжника А. И. Х. са в [населено място] река, [община], област С., компетентен да се произнесе по горепосоченото заявление с вх. № 232269 от 16.07.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД е Ботевградския районен съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение