Определение № 484 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3997/2022 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Х. Г. П., чрез адвокат Е.Ф. от АК-София, срещу определение № 8254/25.08.2022 г. по гр.д.№ 2470/2022 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение молбата за изменение на решение № 1217/26.05.2022 г. по делото в частта му за разноските. В частната жалба се твърди, че определението на въззивния съд е неправилно, тъй като правото да се иска изменение на решението в частта за разноските не е преклудирано, с оглед на което се иска да бъде уважена молбата по чл.248 ГПК. От Е. И. Р., чрез адвокат В. И. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като счита, че са били предявени три иска, за които се дължи адвокатско възнаграждение от 2268,45 лева /по 756,15 лева/, поради което молбата на ищеца е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение по чл.248 ГПК, въззивният съд приема, че молбата на Х. Г. П. е подадена в срок и е допустима, но неоснователна. Според мотивите на съда, след като до края на последното о.с.з. на 23.05.2022 г. не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, е недопустимо страната да прави такова по-късно. Обжалваното определение е правилно. Правото на разноски по делото се признава на страната, която е постигнала желания правен резултат при решаване на спора, респ. при позитивен за нея изход от обжалването, вкл. и прекратяване на делото. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съгласно чл.81 ГПК, като присъжда онези от тях, които спечелилата страна доказва, че са били извършени с надлежни писмени доказателства. За да възникне отговорността за разноски по чл.78, ал.3 и 4 ГПК, ответната страна следва да е уведомена за образуваното производство, с оглед възможността да упражни предоставените й процесуални права. Съдът не може да намали служебно размера на адвокатското възнаграждение, без да е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК и да е извършена преценка на фактическата и правна сложност на делото. В същия смисъл са мотивите към т.11 на ТР 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6:2012 г., ОСГТК на ВКС, че претенцията за разноски съставлява искане свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание пред съответната инстанция, т.е. исканията за присъждане на сторените разноски, съответно възраженията за техния размер, могат да бъдат валидно заявени най-късно в съдебното заседание, в което приключва делото. Ответната страна в случая е поискала сторените от нея разноски по делото, в проведеното открито съдебно заседание, а насрещната страна не се е явила, с което е пропуснала възможността да оспори техния размер пред въззивния съд (чл.81 ГПК). Определението на съда е съобразено с изискванията на закона, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение