Определение № 552 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11693/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и слeдващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. П., подадена чрез процесуален представител адвокат А. Димитров, против Разпореждане № 5676/31.07.2024 г., постановено по административно дело № 1255/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставено без разглеждане искането й с правно основание чл. 250 АПК за преустановяване на фактически действия, извършвани от администрацията, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното разпореждане, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с процесуалните правила. Иска се неговата отмяна, след което да се разпореди незабавно спиране и прекратяване на действия, извършвани от органите на Областна администрация Бургас, които не се основават на конкретен административен акт. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани от ответника. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане Административен съд - Бургас е оставил без разглеждане искането на частния жалбоподател за преустановяване на фактическите действия, извършвани от органите на Областна администрация Бургас, развивайки мотиви за това, че в случая липсва основен елемент от търсената по реда на чл. 250 АПК защита. Съдът е приел, че искането е недопустимо като лишено от предмет, тъй като единствените действия, които са извършени представляват оповестяване на заповеди за премахване на строежи. Съдебното разпореждане е правилно. На прекратяване по реда на чл. 250 АПК подлежат само действия, извършвани от административен орган или длъжностни лица, които са фактически и не се основават на закона или на административен акт, каквато хипотеза не е налице. Защитата по този ред е насочена само срещу фактически действия, които се извършват неоснователно към момента на търсенето й. В случая предприетите действия са правни по своя характер, свързани с административно производство по реда чл. 223 ЗУТ за констатиране на незаконно строителство, поради което е недопустима защитата срещу тях по реда на чл. 250 АПК. Воден от горното и като съобрази, че оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение