Определение № 351 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1485/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Височков срещу определение №929 от 15.04.2020г., постановено по в.гр.д.№4704/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в. в частта му, с която след уважаване на искането по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №2803/16.12.2019г. по гр.№4704/2018г. на САС, не е присъдено в полза на адвокат С. Ч. ДДС върху сумата 1 730лв. – присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че определението, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е неправилно в обжалваната му част. Сочи се, че осъществяването на безплатна адвокатска помощ не съставлява безвъзмездна услуга и че при присъждане на възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС, на основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с §2а от ДР на Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, дължимото адвокатско възнаграждението следва да включва и ДДС. Претендира се отмяна на определението в обжалваната му част и осъждане на застрахователното дружество да заплати допълнително на адвокат С. Ч. сумата 346лв. ДДС – 20% върху присъденото възнаграждение от 1 730лв. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната жалба от ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с който се оспорва частната жалба като се акцентира, че в конкретния случай става въпрос за оказана безплатна правна помощ, а не за заплатено от ищеца възнаграждение. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение №929, постановено на 15.04.2020г., съставът на САС е уважил частично молбата на ищеца И. Височков по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№253/08.01.2020г. като е изменил решение №2803/16.12.2019г. по гр.№4704/2018г. на САС в частта за разноските и е осъдил на осн. чл.38, ал.2 ЗА ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на адвокат С. Ч. сумата 1 730лв. – адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ за защита на ищеца пред въззивната инстанция. С определението съдът е оставил без уважение искането в частта му, с която се претендира присъждане в полза на адвокат Ч. и на ДДС в размер на 346лв. За да приеме, че в хипотезата на присъдено обезщетение по чл.38, ал.2 ЗА, не се дължи на осъществилия безплатната правна защита адвокат ДДС върху присъденото възнаграждение, въззивният състав е посочил, че няма законово основание съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ и че дължимостта на същото не може да произтича от разпоредба на наредба (в случая от §2а от ДР на Наредба №1/2004г. на ВАдв.С). В определението е отразено, че при действащата правна уредба и с оглед разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г., няма основание да се начислява ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ. Настоящият състав намира горния извод за неправилен. Съгласно §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба №1/2004г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА – определение №306/06.06.2017г. по ч.т.д. № 2559/2016г. на ВКС, ІІ т.о., определение №91/31.01.2018г. по ч.т.д.№1700/2017г. на ВКС, ІІ т. о., определение №660/03.12.2018г. по ч.т.д.№ 2784/2018г. на ВКС, ІІ т. о. и др. Не може да бъде споделено становището на въззивния състав, че липсва законово основание за присъждане на ДДС върху дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Както е посочено в определение №306/06.06.2017г. по ч.т.д.№ 2559/2016г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК по релевантния за настоящото дело правен въпрос, осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1 и в случаите на чл.38 ал.2 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. С присъждането на адвокатското възнаграждение по посочения ред се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга и същата става обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС, върху който за регистрирания по ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.2 ЗДДС, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС.Отделно следва да се има предвид, е че получените от адвоката на основание чл.38 ал.2 ЗА възнаграждения за предоставени правни услуги не фигурират сред освободените от ДДС доставки, посочени в чл.38 и сл. ЗДДС. Изводът, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, следва да се присъжда и ДДС, не противоречи на постановките в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на ДДС. По делото (л.196 от първоинстанционното производство) е представен акт за регистрация по ЗДДС на адвокат С. С. Ч.. При това положение обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която е отказано присъждането на ДДС върху дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА като вместо това ответното дружество следва бъде осъдено да заплати на адвокат С. Ч. допълнително сумата от 346лв., представляваща ДДС върху присъденото възнаграждение в размер на 1 730лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение