Определение № 139 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 500/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Община Родопи чрез адв. Х. М., срещу въззивно определение № 2533 от 06.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2601/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. последно ГПК- поради очевидна неправилност. В отговор на частната касационна жалба насрещната страна „Холсим кариерни материали Пловдив” АД изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 7228 от 01.07.2019 г. по гр.д. № 1723/2017 г. на Районен съд - Пловдив, ІІІ гр. състав, с което е върната подадената от Община Родопи против „Холсим кариерни материали Пловдив” АД искова молба вх.- № 7218 от 07.02.2018 г., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество не е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот № ........, находящ се в землището на [населено място], с площ 34.588 дка, с начин на трайно ползване: кариера - чакъл, и поземлен имот № ..........., находящ се в същото землище, с площ 204.210 дка, с начин на трайно ползване: кариера - чакъл, и двата образувани от поземлен имот № ........., и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от воденето на този иск, тъй не е доказал наличие на защитимо право, което да брани чрез отричане правата на ответника. Ищецът е обосновал правния си интерес с твърдението, че процесните имоти са станали общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.2 ПЗР на ЗМСМА, съгласно която с влизане в сила на този закон в собственост на общините преминават следните държавни имоти: язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали с местно значение. Тъй като в регистрите към КВС имотите били записани на името на ответното дружество, за тях ищецът не може да се снабди със скица и да ги актува като общинска собственост. С допълнителна молба ищецът е обосновал интерес от отрицателния установителен иск, като се е позовал на разпоредбите на чл. 19, ал.1 във вр. с чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че за разрешаване на въпроса дали една кариера е от местно значение и е станала общинска собственост по силата на § 7, ал.1, т.2 ПЗР на ЗМСМА следва инертни материали да се използват за задоволяване на строителните нужди на населението и да се добиват по кариерен способ в обеми не по - големи от 10 000 куб. м. годишно. Този извод е обоснован с разпоредбите на чл. 69, т.3 от ЗОбС и чл. 3, ал.2 / отм. ДВ бр. 79:2008 г./ от Закона за подземните богатства. По делото са били назначени две съдебно - технически експертизи, които са установили, че добивът от процесната кариера значително надхвърля този обем, като за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. отчетеният добив е бил съответно 292 300 куб.м, 218 200 куб. м и 263 700 куб.м. Липсват данни за добива за 1991 г., когато влиза в сила ЗМСМА, но при въвеждане на кариерата в експлоатация през 1974 г. разрешеният добив е бил 100 000 куб.м, през 1992 г. осъщественият добив е бил в обем 81 000 куб.м, а през 1993 г. - 138 000 куб.м. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА процесната кариера не е била от местно значение. На следващо място съдът е посочил, че процесните имоти не са земеделски земи, поради което не попадат под действието на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което и на това основание ищецът не може да се легитимира като собственик. Според касатора въззивното определение е очевидно неправилно, тъй като съдът е игнорирал факта, че за 1991 г., когато влиза в сила ЗМСМА, не е бил отчетен никакъв добив от кариерата, т.е. той е бил по - малък от 10 000 куб.м., следователно имотът е преминал в собственост на общината на основание § 7, ал.1, т.2. Съгласно утвърдената практика на ВКС, очевидната неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се свързва с такива тежки пороци на обжалвания съдебен акт, които могат да бъдат констатирани от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Приема се, че това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че за 1991 г. не е отчетен никакъв добив на инертни материали от кариерата доказва само, че евентуално през тази година тя не е функционирала, но не може да бъде аргумент в подкрепа на тезата, че кариерата е от местно значение. Водим от гореизложеното съдът