Определение № 50002 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4463/2021 г.

Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк.д.№1/2021г. на ОСГК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение, обявено на 23.01.2024г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено и бъде извършена преценка за наличието на основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. С обжалваното определение №136/04.08.2021г., постановено от Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав по ч.гр.д.№459/2021г., е оставена без уважение частната жалба на К. И. П., действаща чрез своята майка и законен представител К. А. С., срещу определение №11 от 05.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№277/2021г. по описа на Районен съд-гр.С., с което е оставено без уважение заявлението за отказ от наследство, останало от нейния наследодател И. П. И., починал на 19.01.2019г. Прието е, че молителката е малолетно лице, което може да приеме наследството на своя баща само и единствено по опис, съгласно установеното в чл. 61, ал. 2 ЗН императивно правило, което има защитен характер и ограничава отговорността за задълженията на нейния наследодател до размера на активите на полученото наследство. Изложени са съображения, че не съществува хипотеза, в която интересите й биха били накърнени, тъй като тя никога не би отговаряла за задълженията на наследодателя си с имущество извън наследството и в този смисъл отказът от наследство не я предпазва от никакви неблагоприятни последици и не подобрява нейното състояние. За неоснователно е прието твърдението, че отказът от наследство е в интерес на малолетното дете, като са изложени съображения, че това виждане противоречи на самата същност на описа и на неговите правни последици. В т. 1 на ТР №1/2021г. от 23.01.2024г. по тълк.д.№1/2021г. на ОСГК на ВКС е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. В мотивите към тълкувателното решение са изложени съображения, че приемането на наследството задължително по опис означава, че те отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до стойността на активите на наследството. Следователно детето не може да се окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на придобитите права. Прието е, че рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). Когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го приеме само по опис. Изключена е възможността за неограничена отговорност на наследника по чл. 60, ал. 1 ЗН. Съображения в същия смисъл са изложени и в обжалваното определение, поради което следва да се приеме, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на това определение до касационно обжалване по поставените в изложението към частната касационна жалба правни въпроси за допустимостта да бъде извършен отказ от наследство от малолетен или непълнолетен наследник, както и за възможността да бъде извършвана преценка дали приемането на наследството по опис е в интерес на детето. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение