Определение № 178 от 08.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 988/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на В. Г. Й. от[населено място] срещу определение от 06.08.2010г. по гр. д. №4903/2010г. на СГС, ГК, ІV-Б състав, с което е оставено без разглеждане възражението на същата подадено по реда на чл.423 ГПК срещу издадената в полза на О. АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по гр.д. № 29731/2008 г. по описа на СРС,25 с-в. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на СГС приема, че издадената срещу частната жалбоподателка заповед по чл.417 от ГПК е била надлежно връчена на последната на 19.01.2009 г., заедно с поканата за доброволно изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител по изп. дело № 20088380403067. При това положение, така подаденото едва на 23.03.2010 г. възражение от страна на длъжника-жалбоподател е подадено след срока по чл.423 ал.1 от ГПК и не подлежи на разглеждане като просрочено. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Връчването на самата заповед по чл.417 от ГПК лично на частния жалбоподател на 19.01.2010 г. се удостоверява, както с отбелязването в разписката за това на обратната страна на самата покана за доброволно изпълнение, така и в изрично издаденото удостоверение от страна на частния съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването за заповедта длъжникът лишен от възможността да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд. Възражението е подадено, според удостоверителния печат на регистратурата на СРС едва на 23.03.2010 г. или след изтичането на едномесечния срок за това, поради което обжалваното определение, с което същото е оставено без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, състав на Второ отделение