Определение № 267 от 06.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3676/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Д. П. за отмяна на решение № 175 от 18.06.2009 г. по гр. дело № 3534/2008 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV „Д” отделение с което е оставено в сила първоинстанционно решение от 25.07.2008 г. по гр. дело № 3946/2007 г. на Софийски районен съд, гражданска колегия, 36 състав в частта, с която са отхвърлени исковете на Американски университет в България срещу Столична община по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и срещу А. Д. Д. по чл. 108 ЗС, а също така на оставеното в тази част в сила първоинстанционно решение, както и на първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен иск на Столична община срещу А. Д. Д. по чл. 108 ЗС. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В молбата, като основание за отмяна е посочено саморъчно завещание от 25.07.2006 г., направено от А. К. Ч. в полза на Г. Д. П., с което последният твърди, че се легитимира, като единствен наследник на А. Ч.. В молбата е изложено още, че делото било образувано „приживе на А. Ч.” и след смъртта й по делото били конституирани наследници по закон – Л. Б. и заветниците - Столична община и Американски университет в България, като завещанието от 2001 г. не било произвело действие. Молителят иска отмяна на основание, което квалифицира като основание по „чл. 303, ал. 1, т. 1 или чл. 305 ГПК”. Преценката по допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от решението, което следва да бъде прието от ОСГКТК на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ВКС по 10 въпрос в разпореждането за образуване на тълкувателното дело. Поради това и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до произнасяне на тълкувателното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение