Определение № 143 от 24.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1771/2020 г.

Образувано е по частна жалба на Л. Х. Т., подадена от двама упълномощени от нея адвокати, срещу определение № 217 от 11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 3321 /2019 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частната жалбоподателка Т. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 12.08.2011 г. по гр. дело № 2378 /2010 г. на Софийски градски съд по допускане на съдебна делба на недвижими имоти. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивното решение, чиято отмяна иска, е неправилно, тъй като нейната квота (делбена част) е определена неправилно: наследодателят Р. Я. Р., като преживял съпруг на М. Т. Р., следва да получи 2 /3 от наследството и, тъй като бракът им е продължил повече от 10 години; това твърдение е доказано, включително с представеното венчално свидетелство от 1926 г., на което нито един от съдебните състави не е обърнал внимание, с което е допуснато съществено процесуално нарушение; тези обстоятелства са съществени и молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде разгледана, за да не бъде допуснато втората фаза на делбата да се развива при погрешно определени квоти. Насрещните страни не са подали писмен отговор на частната жалба. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното: Молбата за отмяна на влязло в сила въззивно решение по допускане на съдебна делба е с посочено основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК и се основава на едно единствено писмено доказателство – венчално свидетелство от 1926 г., което според молителката е от значение за продължителността на брака на наследодателката и за определяне на квотите. Молбата за отмяна е недопустима, тъй като изложените в нея фактически твърдения не могат да се подведат под посоченото основание за отмяна. Молителката не твърди представеното писмено доказателство да е ново, или новооткрито. То е представено в първоинстанционното производство (л.67 и л.71 от делото на СРС), нито твърди да е била налице непълнота на доказателствения материал, дължаща се на обективната невъзможност да се разкрие истината по време на делото. Съдържащите се в молбата твърдения за процесуални нарушения – неправилна преценка на събрани доказателства, за необоснованост на фактическите изводи и за противоречие с материалния закон при определяне на участниците в съсобствеността и на дяловете им, представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Съгласно ТР № 7 /2017 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл.303,ал.1 и чл.304,ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че наличието на точно и мотивирано изложение на основания, на които ВКС може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 ГПК, е изискване за редовност на молбата по чл.306,ал.1 ГПК, каквото не би било налице, ако молителят е релевирал доводи, съставляващи касационни основания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303,ал.1 ГПК, както и когато не твърди приложените към молбата писмени доказателства да са нови или новооткрити, непредставени при висящността на делото. Така съставът на ВКС е формирал крайния извод, че като процесуално недопустима, молбата по чл.303,ал.1,т.1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане. По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното: Изводът на състава на ВКС, че в подадената молба за отмяна не се съдържат твърдения за посоченото в нея основание за отмяна – по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, нито твърдения за което и да е друго основание за отмяна, предвидено в разпоредбите на чл.303,ал.1 ГПК и чл.304 ГПК, е обоснован и правилен. Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство – венчално свидетелство от 1926 г. се намира на л.67 по делото на СРС, то е представено в съдебно заседание, проведено на 13.11.2006 г. и е прието от съда като доказателство по делото (л.71 по делото на СРС). Твърденията, на които е основана молбата за отмяна, както и твърденията, на които е основана настоящата частна жалба, са за процесуални нарушения – неправилна преценка на събрани доказателства, за необоснованост на фактическите изводи и за противоречие с материалния закон при определяне на участниците в съсобствеността и на дяловете им. Тези твърдения представляват касационни основания за неправилност на влязлото в сила решение по смисъла на чл.281 ГПК, но не са включени в нито едно от предвидените в чл.303,ал.1 ГПК и чл.304 ГПК основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Съставът на ВКС правилно е приложил разрешението, прието с т.10 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.130,ал.2 от ЗСВ е задължително за съдилищата. При тези изводи следва да се приеме, че подадената от Л. Х. Т. молба за отмяна, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК настоящият състав би могъл да препрати към неговите мотиви. Молителката не претендира разноски и с оглед изхода от това производство, няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили доказателства за направени разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав