Определение № 1896 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1200/2025 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. В подадената от Д. С. М. от [населено място] молба по чл. 303, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1602 от 16.10.2019 г. на Русенски районен съд по гр. д. № 7873/2018г. е направено изрично искане за спиране изпълнението на посоченото решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира искането за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на влязлото в сила решение. В разпоредбата на чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК е предвидена възможност молителят да поиска спиране на изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. Спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК е специфична мярка на обезпечение, приложима единствено по отношение на съдебните решения, които се ползват с изпълнителна сила, не и за решенията, постановени по установителни и конститутивни искове, които нямат такава сила и не подлежат на изпълнение. С молбата за отмяна, по повод на която е образувано настоящото дело, е атакувано решение, постановено по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид обстоятелството, че с решението е разгледан установителен иск, същото не подлежи на принудително изпълнение и не е от категорията решения, които попадат в обхвата на приложение на чл. 282, ал. 2 ГПК. По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение