Решение № 2708 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1330/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Суисмод“ ООД, ЕИК 130550111, гр. Ихтиман, Фабрика до мотел Ихтиман, подадена чрез пълномощника адв. Недков, срещу Решение № 1418/11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 316/2025 г. по описа на Административен съд – София-Област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) № 7311-116-1/16.06.2023 г., издаден от орган по приходите в звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман, потвърден с Решение № 1/13.07.2023 г. на Ръководителя на звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се решаващият извод на съда, според който, независимо че дружеството е освободено от ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване и недвижимите имоти не се ползват, се дължи ТБО за компонентите по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. Твърди се, че липсват доказателства за извършване на услугите по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на територии, свързани с имота на дружеството. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния АУЗ да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Ръководителят на звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Производството пред административния съд се е развило при условията на чл. 226 АПК, след като с Решение № 2441/11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7612/2024 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 742/11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1083/2023 г. по описа на Административен съд – София Област, с което по жалба на „Суисмод“ ООД е отменен АУЗ № 7311-116-1/16.06.2023 г. относно ТБО за 2021 г. за имот М1460511292050 за размера над 30 908,27 лв. до 31 351,27 лв. В тази част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. В останалата част, при касационното разглеждане на спора, тричленен състав на ВАС, Първо отделение, е приел, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, е посочено, че административният съд не е указал и задължил ответника – административният орган, да представи административната преписка в цялост. В нарушение принципа за служебното начало, залегнал в чл. 171 АПК, съдът не е указал да бъдат представени доказателства във връзка с реалното предоставяне на услуги по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. По отношение на ДНИ е прието, че изложените от съда мотиви са неясни и вътрешно противоречиви. При тези мотиви, е указано на първоинстанционния съд, след като попълни доказателствения материал и установи относимата фактическа обстановка, да извърши проверка за законосъобразността на акта, като се произнесе по основание и размер на установените с него задължения за ТБО и ДНИ. При новото разглеждане на делото, административният съд е приел за установено следното: С АУЗ на „Суисмод“ ООД са установени задължения за ТБО и ДНИ за периода 2019 г. – 2022 г. в общ размер на 143 230,10 лв. Процесният акт е издаден въз основа на подадена от дружеството декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № F22736/29.11.2005 г., отнасяща се за 17 недвижими имота с партиден № М060_050426, с адрес на имота 2050, гр. Ихтиман, представляващи земя и сграда. По отношение на сградата в декларацията е посочено предназначение за шивашка фабрика. Съгласно представена по делото справка декларация за освобождаване от ТБО дружеството е освободено и не е плащало ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2019 г - 2022 г. В изпълнение указанията, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, по делото е приета цялата административна преписка, включително доказателства за реално предоставяне на услугите, за които се събира ТБО. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда и не е оспорено от страните. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е, че съобразно представени заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за всяка от спорните години процесният имот попада на територията, за която е предвидено да се предоставят услуги по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като са налице доказателства за реалното им предоставяне. Изложени са съображения, според които „Суисмод“ ООД като собственик на процесните имоти има качеството задължено лице по чл. 64 вр. чл. 11, ал. 1 и чл. 10 ЗМДТ, поради което дължи ДНИ и ТБО. Задълженията за ТБО са изчислени съобразно данъчните оценки на имотите, като определените размери кореспондират с утвърдените от Общински съвет Ихтиман ставки за всяка от годините и са правилно изчислени с оглед заключението по ССчЕ. Според съда неизползването на имота по арг. от чл. 71, т. 2 ЗМДТ и подаване на съответната декларация за освобождаване от заплащане компонента сметосъбиране и сметоизвозване, което е сторено в случая, не е основание за освобождаване от заплащане на останалите два компонента, предвидени в чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. По отношение на услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е прието, че релевантни за тяхната дължимост са принадлежността на имота към територията, на която е предвидено същите да бъдат предоставяни, както и реално да бъдат предоставени, за което в случая са ангажирани доказателства. Актът е потвърден и в частта относно задълженията по ДНИ, като е прието, че задълженията са правилни установени – поотделно за всеки от периодите и в съответствие с установения от Община Ихтиман размер на данъка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, като в изпълнение на дадените с отменителното решение на ВАС указания е обсъдил всички приети доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. При правилно тълкуване и приложение на материалния закон съдът е формирал правилни и обосновани спрямо доказателствата правни изводи, които се споделят и от настоящия касационен състав. По отношение на установените задължения за ДНИ: Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая по делото не е спорно, че за посочените в АУЗ имоти са подадени декларации по чл. 17, съответно чл. 14 ЗМДТ, като по отношение на „Суисмод“ ООД са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за процесните периоди. Задълженията за ДНИ са правилно установени, като е съобразена облагаемата основа съобразно чл. 21, ал. 1 на недвижимите имоти според подадените от дружеството декларации, като е приложен размерът на данъка от 2,5 промила, определен с чл. 15 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Ихтиман. Размерът на определените задължения по години се потвърждава и от заключението по приетата без оспорване ССчЕ. По делото не са ангажирани доказателства от страна на касатора, сочещи недължимост на ДНИ в установените със спорния акт размери, а впрочем не са изложени и конкретни съображения в тази насока. По отношение на установените задължения за ТБО: Спорът между страните в тази му част се свежда до дължимостта на компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране (т. 1); третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации (т. 2); поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места (т. 3). С чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са регламентирани конкретните дейности, с които се изпълняват услугите по чл. 62. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката (чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ). Константна е практиката на ВАС, че задължението за ТБО не се поражда единствено от наличието на правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект, какъвто е случаят при задължението за ДНИ (чл. 11 ЗМДТ). Като условие за дължимост на таксата, законодателят, регламентира, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и задължения субект (чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ), така и фактическо престиране на услугата в отделните ѝ компоненти. Правилно и обосновано съдът е приел, че от представените доказателства – договор, сключен между Община Ихтиман и „Ягуар 02“ ЕООД за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, зимно поддържане и снегопочистване в населените места на територията на обшината, поддържане и стопанисване на депо за битови отпадъци гр. Ихтиман, към който са представени технически условия и спецификации, протоколи за извършени дейности и фактури, се установява, че Община Ихтиман е извършвала услугите по третиране на битови отпадъци в депа. По категоричен начин е установено, че през процесните периоди на територията на общината е поддържано съоръжение за обезвреждане. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, в услугата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват за предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя, за което в случая са ангажира надлежни доказателства, подробно обсъдени от съда. Следва да се посочи, че дължимостта на спорните компоненти е обусловена от принадлежността на имота към територията на общината, в рамките на която се осигуряват посочените услуги, поради което ТБО за компонентите по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ се дължи, независимо от освобождаването за заплащане на услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ. С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,