Определение № 1094 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 925/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 13/03.01.2024 г. съставът на Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 214/14.11.2022 г., постановено от Кюстендилски окръжен съд по въззивно гр. д. № 179/2022 г. Ж. Б. З., чрез адвокат М. П., е подал молба вх. № 361/09.01.2024 г. за изменение на определението в частта за разноските. Твърди, че е представил доказателства за платен адвокатски хонорар, поради което неточно в определението на ВКС е прието че липсват данни за сторени разноски и искането е отхвърлено. Препис е връчен на насрещната страна “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на 19.02.2024 г. Отговор не е постъпил. Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима – подадена е от легитимна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата е основателна. Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, представлявано от членовете на УС на дружеството Г. М. и В. С., чрез юрисконсулт В. Н., срещу въззивно решение № 214/14.11.2022 г., постановено от Кюстендилски окръжен съд по въззивно гр. д. № 179/2022 г. Съдебният състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. В отговора на касационната жалба е направено искане за заплащане на разноски за инстанцията. При постановяване на определението по реда на чл. 288 ГПК, с което касационно обжалване не е допуснато, съдът е приел, ответникът по касация има право при така постановения резултат на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е присъдил такива, като е приел, че липсват доказателства такива да са сторени. Съдебният състав е допуснал опущение, като не е съобразил наличието на приложено към отговора на касационната жалба доказателство - копие на договор за правна защита и съдействие от 13.02.2013 г. със страни Ж. З. /клиент/ и М. П. /адвокат/. В него е уговорен хонорар в размер на 1200 лв., като е записано, че сумата е заплатена на адвоката. В последната си част, изявлението има характер на разписка, с която се удостоверява извършването на разхода. При така установеното, молбата по чл. 248 ГПК е основателна, като искането по чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се уважи - определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските следва да бъде изменено, като в полза на Ж. З. следва да се присъди сумата от 1 200 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,