Определение № 11567 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10369/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от „Чинков Пропърти“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. Л. Владикин, и е против определение № 1176 от 18 септември 2024 г., постановено по адм.д. № 55/2023 г. по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение е оставено без уважение искането на „Чинков Пропърти“ ЕАД за изменение на съдебно решение № 1078 от 14 август 2024 г., постановено по адм. д. № 55/2023 г., в частта за разноските, поради неоснователност. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че се е произнесъл по разноските на основание представените доказателства за направени разноски по административната преписка, както и че до края на устните състезания по делото не са представени доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство от страна на жалбоподателя. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. При определяне на разноски в съдебното производство пред първоинстанционния съд е приложима разпоредбата на чл. 143 АПК. Тази разпоредба не урежда изчерпателно въпроса, поради което и на основание чл. 144 АПК, следва да се приложат правилата на ГПК. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е дадено задължително тълкуване с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, т. 9 от същото. Съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат от съда, само ако са налице сигурни данни, че същите са реално заплатени от упълномощителя. В процесния случай съдът се е произнесъл по своевременно направеното с жалбата искане за присъждане на деловодни разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК е осъдил ответника община Габрово да заплати на жалбоподателя сторените такива и доказани, в размер на 50 лева за заплатена държавна такса. Страната не е представила доказателства за реално заплатената сума за адвокатско възнаграждение до постановяване на решение № 1078 от 14 август 2024 г., постановено по адм. д. № 55/2023 г., поради което правото й да иска изменение на постановеното решение, в частта му за разноските е преклудирано. Такива са представени едва с молбата за изменение на съдебното решение от 29 август 2024 г., т.е. след постановяване на решение № 1078 от 14 август 2024 г. Като е съобразил това обстоятелство и е отхвърлил молбата за изменение на решението, съдът е процедирал законосъобразно. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд Габрово е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав