Определение № 11267 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Варна, [жк], [адрес], против Определение № 8188 от 21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1425 по описа на Административен съд – Варна за 2025 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на лицето за предоставяне на правна помощ по същото дело. С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, частният жалбоподател иска отмяната му. Счита, че спрямо него са приложими предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда, доколкото предявената от него пред първоинстанционния съд искова молба е нередовна, дадени са му „сложни указания“ за отстраняване на констатираните в същата нередовности и той не е в състояние да ги отстрани. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на определението, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по искова молба с правно основание по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена от Н. Н., против Агенция за социално подпомагане. С Разпореждане № 7493 от 04.07.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението за Разпореждането да: 1. Посочи начален и краен момент на увреждането; 2. Посочи период на търпене на вредите и техния вид – имуществени или неимуществени; 3. Конкретизира от какво са произлезли вредите – от действие, бездействие или административен акт, съответно, ако се касае за административен акт, налице ли е обжалване и отмяна по съответния ред; 4. Посочи място на увреждането; 5. Посочи цената на иска; 6. Представи преписи от исковата молба и от приложенията към нея за ответната страна и за Окръжна прокуратура – Варна или доказателства за внесена държавна такса по чл. 102з, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, по сметка на Административен съд – Варна. В законоустановения срок от получаване на това Разпореждане, Н. отправил молба до съда за освобождаване от такси и разноски по адм. дело № 1425/2025 г. (вх. № С.д. 11504/07.07.2025 г. – л. 39-40 от първоинстанционното дело), както и молба за предоставяне на правна помощ от вида „процесуално представителство“ (вх. № С.д. 11575/07.07.2025 г. – л. 52 и л. 53, пак там) за производството по това дело. Представил декларация за имуществено и семейно състояние (л. 42, пак там), в която декларирал, че е неженен, не притежава имущество и не получава трудови доходи и доходи от наеми. С атакуваното пред настоящия съд определение, решаващият състав на Административен съд – Варна е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски за първоинстанционното производство, но е оставил без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ. Мотивирал се е, че характерът на производството не изисква задължителна адвокатска защита и че не е изпълнена положителната предпоставка по чл. 23, ал. 2, предл. трето от Закона за правната помощ (ЗПП), а именно – интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. Изложил е доводи във връзка с цената на исковете. Дал е повторни указания на Н. да уточни исковата си молба, като посочи начален и краен момент на увреждането, вид на претендираните вреди и период на търпене, както и да конкретизира дали същите произтичат от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответния административен орган. Определението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Макар настоящият състав да не споделя изложените от първоинстанционния съд съображения във връзка с цената на предявените искове (последната е ирелевантна към предвидените от законодателя в ЗПП предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ), постановеният краен резултат е правилен и обоснован с оглед относимите за преценката по чл. 23, във вр. с чл. 21 ЗПП факти и обстоятелства. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да накърнява, застрашава или възпрепятства правото на участие и защита в процеса на Н. и което да опорочава изводите на съда по съществото на поставения за решаване пред него въпрос. Съгласно ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП). Правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП не се предоставя: когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както и в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ – чл. 24, от т. 1 до т. 3 ЗПП. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, характерът на производството (исково) не предвижда задължителна адвокатска защита. Отчитайки установеното от първата инстанция имущественото състояние на ищеца, осъществена е втората кумулативно изискуема предпоставка на основанието по чл. 23, ал. 2 ЗПП (липса на средства за заплащане на адвокат), но не е налице третата такава – интересите на правосъдието да изискват предоставянето на исканата правна помощ. Това е така, тъй като, макар първоинстанционното производство да е исково, съответно да са налице специфики във връзка с доказателствената тежест на страните, в административното правораздаване е засилено служебното начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК; чл. 171, ал. 5 АПК), поради което съдът е длъжен, при надлежно сезиране, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството, да й съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията й, както и да й укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото, тя не сочи доказателства. Това означава, че интересите на Н. Н. в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени. Предоставянето на безплатна правна помощ на молителя не би било съизмеримо с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия – обстоятелство, въздигнато в самостоятелно правно основание за отказ да се предостави търсената правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП (арг. в чл. 24, т. 1 ЗПП). По изложените съображения, като е оставил без уважение молбата на Н. за предоставяне на правна помощ от вида процесуално представителство за производството по адм. дело № 1425/2025 г., Административен съд – Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: