Определение № 760 от 23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4285/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.354/21.05.14г. по г.д.№.7849/13г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, искането на М. С. и Б. С. за допълване на постановеното по делото определение от 17.01.14г. с пресъждане на разноски за производството пред ВКС е оставено без разглеждане. Постъпила е частна жалба от М. С. и Б. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че молбата е била подадена след изплащането на съответния адвокатски хонорар, което на практика е станало след изтичане на едномесечния срок. Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. В случая се иска изменение на окончателно определение от 17.01.14г., като молбата за това е подадена повече от три месеца след тази дата - на 28.04.2014г. Искането за изменение на окончателно определение в частта му за разноските следва да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му. Този срок е изрично предвиден в разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК и е преклузивен. Неспазването му води до недопустимост на искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските и има за последица оставянето му без разглеждане. Евентуално извършване на плащане на разноски след изтичането на срока по чл.248 ГПК законът не свързва с правни последици и поради това то е ирелевантно. С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение трябва да се потвърди. Мотивиран от горното, съдът