Определение № 223 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. А., чрез процесуален представител адв. Н. Л. Г., срещу определение №1900 от 30.09.2014г., постановено по гр.д.№1085/2013г. на Апелативен съд - П. по чл. 248, ал.1 ГПК. Ответникът Т. Х. Г. чрез процесуалния представител адв. А. А., излага становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният Апелативен съд - П. е оставил без разглеждане искането на А. К. А. за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като неоснователно. Срещу постановеното въззивно решение по делото е подадена касационна жалба от А. К. А. и по нея е образувано гр.д.№1876/2015г. по описа на ВКС, ІІІг.о. Съгласно чл.248, ал.3, изр. второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделното разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК следва да бъде присъединена към образуваното дело по касационната жалба за съвместно разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение