Определение № 365 от 07.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 163/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от СНЦ „Съюз на българските писатели“ срещу определение №3814/05.12.2018г. по т.д.№242/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото решение №2213 от 17.08.2018г. в частта за разноските, като е отхвърлено искането на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Частният жалбоподател излага доводи за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона. Твърди, че в частта, с която е отхвърлено искането му за присъждане на разноски за въззивното производство, определението на САС е недопустимо, тъй като не е надлежно сезиран по реда на чл.248 ГПК. В останалата част е неправилно и следва да бъде отменено. Ответникът М. П. Г. в качеството му на ЕТ „Г. МП- М. Г.“ оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №2213 от 17.08.2018г. по т.д. №242/2018г. на Апелативен съд- София потвърждава решение №1952 от 18.10.2017г. по т.д. №8710/16г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав в частта, с която М. П. Г. в качеството му на ЕТ „Г. МП- М. Г.“ е осъден да плати на СНЦ „Съюз на българските писатели“ на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 21 946 лева – платени без основание суми по фактури от 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., подробно описани в мотивите, като на ищеца са присъдени и разноските за въззивното производство в размер от 5 487.00 лева. С молба от ЕТ „Г. МП- М. Г.“, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, е направено искане за изменение на решението на САС в частта за разноските, като се оспорва присъждането от въззивния съд на разноски на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за първоинстанционното производство, за които няма надлежно искане пред СГС. С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и основателна, като изменя решението в частта за разноските и отхвърля изцяло претенцията на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за разноски. Съдът излага мотиви, че е недопустимо във въвзивното производство за първи път да се присъждат разноски за първоинстанционното производство при потвърждаване на решението на СГС, а по отношение на разноските за въззивното производство приема, че липсват доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е частично основателна. Определението на САС в частта, с която е изменено решението в частта за разноските, като е отхвърлено искането на СНЦ „Съюз на българските писатели“ за присъждане на разноски за въззивното производство в размер от 1 633 лева адв.възнаграждение, е недопустимо. Съдът не е надлежно сезиран с молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на присъдените разноски за въззивното производство, поради което е постановил определение по чл.248 ГПК извън своята компетентност. В останалата част определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В хипотезата на потвърдено първоинстанционно решение е недопустимо за първи път въззивният съд да се произнася по претенция за разноски, направени в първоинстанционното производство. За страната, имаща право на разноски с оглед изхода на спора, е налице процесуалната възможност да иска изменение на първоинстанционното решение по реда на чл.248 ГПК, която в настоящата хипотеза не е реализирана. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение