Определение № 542 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2016 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. П. П., [населено място], уточнена с частна касационна жалба, вх. № 13916 от 06.10.2016 г., срещу разпореждане от 04.08.2016 г. по ч.гр. дело № 4384/2015 г. на Софийския апелативен съд. С него са върнати частна жалба вх. № 9372 от 27.07.2016 г. по описа на САС и частна касационна жалба вх. № 11253/01.08.2016 г. по описа на САС, подадени от К. П. П.. Първата - поради неотстраняване на нередовностите и, а втората - като просрочена. Жалбоподателката не е изложила конкретни доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, а такива по съществото на спора. Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е отстранила в указания срок констатираните нередовности на частната жалба С разпореждане от 30.06.2016 г., връчено на 25.07.2016 г. на жалбоподателката и е указано в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на частната жалба, а именно – да посочи обжалвания съдебен акт; да уточни искането си към съда и да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева, съгласно изискванията на чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По делото е постъпила частна касационна жалба вх. № 11253/01.08.2016 год. по описа на САС, към която е представен документ за внесена от К. П. П. държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е отстранила допуснатите нередовности в частната жалба вх. № 9372 от 27.07.2016 г. по описа на САС в определения срок – 01.08.2016 г. включително, тъй като с частна касационна жалба вх. № 11253/01.08.2016 г. по описа на САС е представен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса, но не е посочен обжалваният съдебен акт и не е уточнено искането към съда, съгласно изискванията на чл. 260, т. 2 и т. 4 ГПК, вр.чл. 275, ал. 2 ГПК. Ето защо правилно частната жалба е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, вр.чл.275, ал.2 ГПК. Правилен е и изводът, че ако се приеме за самостоятелна частната касационна жалба вх. № 11253/01.08.2016 г., то тя е просрочена. Ето защо обжалваното разпореждане от 04.08.2016 год. трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.