Определение № 269 от 24.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 908/2016 г.

Постъпила е молба от касатора Д. Ц. И. с искане да бъде освободен от заплащане, на основание чл.83,ал.2 ГПК, от държавната такса по т.18,ал.2,т.2 Тарифата /4 178 лв./ във връзка с допуснато касационно обжалване по настоящото дело. Изложени са съображения, че няма средства за заплащането й, здравословното му състояние е влошено, за което представя доказателства. Твърди че, хроничните му заболявания налагат и ежемесечни разходи за лечение, но доказателства за такава необходимост и за нейния размер не са представени. Депозирана е декларация, от която е видно, че молителят няма никакви месечни доходи, вкл. приходи от наем, рента, дивиденти, от дялово участие, не е семеен, не издържа непълнолетни, а източникът на средствата за издръжката е „от близки”. В допълнителна молба посочва, че внася таксата по т.18,ал.2,т.2 от Тарифата, но сумата е събрана със заемни средства, поради което поддържа искането си за освобождаване от внасянето й. Съставът на ВКС намира молбата за неоснователна. Независимо от данните за заболявания на молителя, липсват доказателства за намалена работоспособност, а И., който е роден 1957г. е в трудоспособна възраст. Това обуславя и преценката на съда, че липсата на средства за заплащане на таксата се дължи не само на обективния факт - влошено здравословно състояние. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.