Определение № 25 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4055/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Г. А., подадена чрез назначения на същата особен представител адв. К. М., против определение от 30.09.2013 год. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ - ри „А” състав, постановено по гр.д.№ 7830 / 12 год., с което е върната, на основание чл.267 вр. с чл. 262 ал.2 т.2 ГПК въззивната жалба на същата страна против решение от 08.03.2012 год. по гр.д.№ 44516 / 2010 год. на СРС, ГК, 27 състав и прекратено производството по въззивно дело № 7830 / 2012 год. по описа на СГС. Правилността на определението се оспорва с довода, че съобщението за неуважаване лично отправената от страната - Х. А. молба за освобождаване от дължима държавна такса по въззивната жалба, е връчено на особения й представител, вместо лично на нея, при липса на контакт между двамата, поради което и не може да се приеме за редовно уведомена, отказът за освобождаване от държавна такса – за влязъл в сила, респ. възобновено задължението на страната за заплащане на държавна такса по въззивната жалба, неизпълнение на което е санкционирано с връщането й. Особеният представител - адв.М. - се позовава на неупълномощаването си изрично от страната както да подаде молбата по чл. 83 ал.2 ГПК, така и да обжалва отказа по същата. Ответната страна - А. Г. - не е взел становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но е неоснователна, предвид следното: В първоинстанционното производство жалбоподателката – ответница Х. А. е представлявана от назначен от съда особен представител – адв.Кр. М., на основание чл. 47 ал.6 ГПК. Същият е обжалвал постановеното срещу Х. А. първоинстанционно решение, като в съответствие с последващо приетото, спрямо произнасянето на администриращия и на въззивния съд, в т. 7 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д. № 6 / 2012 год. ОСГТК на ВКС, не му е изискано заплащане на държавна такса по въззивната жалба. Впоследствие, разпореждане за дължима държавна такса е връчено на самата страна - на 29.09.2012 год., чрез призовка с посочен в същата адрес, идентичен на регистрирания от нея постоянен адрес, макар връчването да е извършено в Б. „ Призовки „. При това връчване Х. А. не е посочила друг, актуален адрес за призоваване, нито е заявила, че няма да се ползва от особения представител адв.Кр. М.. С последваща молба от 05.10.2012 год., в която е посочила същия адрес, е поискала освобождаване от държавна такса, оставена без уважение с разпореждане на Председателя на СГС от 11.10.2012 год.. Опитите за връчване на това разпореждане лично на страната, както на регистрирания от нея постоянен адрес, на който веднъж е била редовно призована, така и на регистрирания настоящ адрес, са останали безрезултатни. Съобщението е връчено чрез особения представител - адв.М. - на 18.09.2013 год. и предвид необжалването му, влязло в сила. До постановяване на атакуваното определение не е внесена дължимата държавна такса по въззивната жалба, предпоставило връщането й като нередовна. Настоящият състав споделя мотивите на въззивния съд, че процесуалният представител на страната, чието служебно назначаване като особен представител тя не е оттеглила, притежава всички процесуални права, вкл. правото на получаване съобщения и съдебни книжа от името на въззивницата и следователно същата следва да се счита редовно уведомена чрез него. Обстоятелството, че последващо не е осъществила контакт с лицето, предвид което е осуетила възможността да научи за резултата от молбата си по чл. 83 ал.2 ГПК, с оглед евентуалното й обжалване, е ирелевантно за правните последици на връчването. Страната следва да понесе последиците на собственото си процесуално бездействие, а според ответната страна - от вероятната злоупотреба с процесуални права. Нещо повече: след редовното си еднократно уведомяване жалбоподателката е следвало да посочи новия си адрес, като за последиците от непосочването е уведомена със същото съобщение / лист втори на формуляра „ съобщение до страна „ /, поради което спрямо нея намира приложение чл.41 ал.2 вр. с ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение