Определение № 14 от 13.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 26/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Троя 2 000” ЕООД против определение № 323/08.11.2019 г. по т.д. № 2400/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя, за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на влязло в сила определение, индивидуализирано в диспозитива на определението, като постановено по т.д.№ 76/2018 г. на І т.о. на ВКС, в частта му, с която, след недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, жалбоподателят – касатор е осъден да заплати на ответната страна „Елитис „ ЕООД разноски за касационна инстанция, в размер на 16 800 лева. В частната жалба, депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, е въведен довод за недопустимост на атакуваното определение, поради произнасяне на съда по различен от въведения предмет на молбата за отмяна - определение № 175/09.04.2019 г. по т.д.№ 2424/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС. Преди произнасяне по настоящата частна жалба, изхождайки от съдържанието на мотивите на атакуваното определение № 323/08.11.2019 г. по т.д. № 2400/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, настоящият състав намира,че е налице основание за производство по чл.247 ГПК – по поправка на допусната в диспозитива на същото очевидна фактическа грешка, относно предмета на разгледаната и счетена за недопустима молба за отмяна. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение