Определение № 366 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5338/2015 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на В. В. Н. за отмяна на влязлото в сила определение от 13.03.2015г., постановено в производство по чл.288 ГПК по гр.д.№69482014 г. от състав на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение по ч.гр. д. № 8305/2014 г. на Софийски градски съд. Молителят се позовава на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК като твърди, че е бил лишен от възможност за участие в делото. Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. от ГПК от 1952 г. /отм./, е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според задължителната практика в Постановление № 2/1977 г., прието от Пленума на ВС при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, но приложимо и при действието на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на производството за отмяна, освен влезлите в сила решения, отмяната е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на посочената категория съдебни актове, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл.303 и сл. ГПК. С подадената от молба се иска отмяна на определение, постановено в производство по чл.288 ГПК, с което състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби в зависимост от уредените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК специфични основания за достъп до касационен контрол, без да проверява правилността на обжалваното въззивно определение. Предвид правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, постановеното в това производство определение съдържа разрешение само на процесуалноправни въпроси, свързани с наличието или отсъствието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Определението по чл.288 ГПК не разрешава материалноправни въпроси от предмета на делото и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което и съобразно разясненията в ППВС № 2/1977 г. не подлежи на отмяна чрез извънинстанционния способ на чл.303 и сл. ГПК. В този смисъл е и трайната непротиворечива практика на ВКС - напр. определение № 15/07.02.2011 г. по т. д. № 85/2011 г. на І т. о., определение № 12/21.01.2010 г. по т. д. № 33/2010 г. на І г. о., определение № 14/13.01.2011 г. по т. д. № 21/2011 г. на ІV г. о. и др. По изложените съображения молбата, с която е поискана отмяна на определението по чл.288 ГПК на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода по спора съдът намира, че искането за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК до произнасяне на ТР№7/2014г. ОСГ ТК на ВКС е неоснователно. Мотивиран от изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд,