Определение № 1465 от 15.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 539/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на „Р. –М. /Р-М/ “ООД срещу решение № 5772 от 24.10.2024 г. на СГС,ГО.ІІ д с-в по в.гр.д. № 3593 /2022 г., с което по реда на чл.247 ал.1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решение №1978/20.04.2023 г., постановено по гр.д. №3593/2022 г. по описа на СГС, ГО, II Д въззивен състав, като в диспозитива на решението вместо: „ОСЪЖДА „ Р. и М. /Р-М/“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „ЗТ Консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 149,88 лв. - разноски за въззивната инстанция. ОСЪЖДА „ЗТ Консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, да заплати на „Р. и М. /Р-М/“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1530,22 лв. - разноски за въззивната инстанция.“ е постановено да се чете: „ОСЪЖДА Р. и М. /Р-М/“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „ЗТ Консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1530,22 лв. - разноски за въззивната инстанция. ОСЪЖДА „ЗТ Консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, да заплати на „Р. и М. /Р-М/“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 149,88 лв. - разноски за въззивната инстанция.“ В настоящата частна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, доколкото така присъдените разноски не отговаряли на реално направените от страните във въззивното производство. От страна на ответника по молбата „ЗТ Консулт“ ЕООД е подаден писмен отговор със становище за неоснователност на ЧЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на следните съображения: С оглед изхода на спора, в мотивите на решението, по чиято поправка се е произнесъл, съдът при произнасяне по основателността на въззивната жалба на ЗТ Консулт ООД се е произнесъл и по разпределяне между страните на разноските, като е достигнал до извод, че за въззивното производство на въззивника (ответник - „ЗТ КОНСУЛТ“ ЕООД) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски в размер 1530,22 лв., а въззиваемият (ищец - „Р. и М. /Р-М/“ ООД) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за въззивната инстанция съразмерно в размер на 149,88 лв. Същевременно с решението съдът е осъдил „Р. и М. /Р- М/“ ООД, да заплати на „ЗТ Консулт“ ЕООД, сумата от 149,88 лв. - разноски за въззивната инстанция, а „ЗТ Консулт“ ЕООД да заплати на Р. и М. /Р-М/“ ООД сумата от 1530,22 лв. - разноски за въззивната инстанция, т.е. разноските, дължими на въззивника, са присъдени в полза на въззиваемия и обратното. Налице е несъответствие между формираната от съда воля, изразена в мотивите на решението и постановения диспозитив на решението, което представлява очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл.247 ГПК и диспозитива на решението следва да бъде коригиран. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. напълно споделя изложените съображения за основателност на молбата от страна на „ ЗТ Консулт“ ЕООД до въззивния съд за поправка на ЯФГ. Последната се изразява в погрешно допусната размяна в диспозитива на поправяното въззивно решение на съответните суми на присъдените в полза на всяка една от страните разноски. Неоснователни са доводите в настоящата частна жалба до ВКС, че съдът при произнасянето си по молбата по чл.247 ГПК е следвало да провери и законосъобразността на определените от въззивния съд суми на присъдените с въззивното решение разноски. Последното е в компетенциите на съда, при сезирането му с молба по чл.248 ГПК за поправка на решението в частта за разноските, с каквато молба последният не е бил сезиран, а да беше, то тя би била недопустима, с оглед изтичане на срока за това по чл.248 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение