Определение № 4899 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4401/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. П., подадена чрез адв. И. Иванова като процесуален представител, против определение № 8580 от 12.03.2025 г., постановено по административно дело № 12409/2024 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е оставено без разглеждане искането му за допускане на обезпечение – спиране на строителните действия в УПИ ІІІ-138, кв.55, м. [заличен текст] на гр. София. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като се оспорват правните изводи на съда за недопустимост на искането. Претендира се отмяна на съдебния акт в оспорената му част и допускане на исканото обезпечение. Претендират се разноски. Ответниците – главният архитект на район „Витоша“- СО чрез пълномощника си юрк. В. Йосифова, и „М Д Т – 03“ ООД чрез пълномощника си адв. Г. Калчева, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на частната жалба, като търговското дружество претендира разноски по приложен списък. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на П. Л. П. срещу заповед № РВТ24-РА50-56/11.06.2024 г. на главния архитект на район „Витоша“- СО, с която на осн. чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ вр. с чл.134, ал.1 ЗУТ, е одобрено изменение на плана за застрояване на УПИ ІІІ-138, кв.55, м. Вилна зона [заличен текст] – гр. София. Подадена е молба от жалбоподателя за допускане на обезпечение – спиране на строителството в процесния имот. Сочи се, че последното се извършва въз основа на разрешение за строеж и инвестиционен проект, издадени на основание виза за проектиране, която е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, поради което с оспорената заповед се цели узаконяване на незаконен строеж, с което обстоятелство оспорващият обосновава наличието на търсената обезпечителна нужда. С оспореното определение, съдът е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя за допускане на обезпечителна мярка чрез спиране на строителството в процесния УПИ. Съдът е приел, че редът по чл. 389 и следващите от ГПК е неприложим с оглед предмета на конкретния спор, поради наличие на изрично предвидени в специалния закон възможности за спиране изпълнението на оспорен административен акт по чл. 217 ЗУТ във връзка с чл. 60 и чл. 166 АПК. На следващо място, съдът е развил съображения за това, че исканата обезпечителна мярка не е свързана с последиците от оспорената заповед, тъй като строителството в имота е следствие от друг административен акт, който не е предмет на обжалване. Допълнително се сочи наличие и на специален ред за контрол върху незаконното строителство по чл.224 и сл. ЗУТ, осъществяван от административни органи със законоустановена компетентност. Оспореното определение е правилно. Правните изводи на административния съд съответстват изцяло от настоящата съдебна инстанция. Претендираното обезпечение по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК е недопустимо в съдебноадминистративното производство, както правилно е прието в оспореното определение. Редът за обезпечение на предявен иск по чл. 389 и сл. ГПК, е приложим в съдебните производства по АПК, само когато в съответния специален закон, не е предвидена възможност да се възпрепятства настъпването на последиците от административен акт докато трае производството по неговото оспорване, какъвто не е настоящият случай. Жалбата срещу индивидуален административен акт, с какъвто характер е заповедта за изменение на плана за застрояване в обхвата на процесния УПИ, не може да се обезпечи с обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1 във вр. с чл. 389, ал. 1 ГПК. Такова обезпечение се осигурява посредством суспензивния характер на подадена жалба или по реда на оспорване на допуснато предварително изпълнение на административен акт по реда на чл. 60 или чл. 166 АПК. В конкретния случай, подадената жалба срещу заповедта за одобряване на ИПУП-ПЗ, е спряла нейното изпълнение, поради което недопустимо е поискано налагане на обезпечение по реда на ГПК чрез спиране на строителството в поземления имот, още повече, че последното се осъществява въз основа на влезли в сила строителни книжа. С оглед изложените мотиви, оспореното определение като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Доводите на жалбоподателя в подадената частна жалба касаят законосъобразността на оспорената заповед и са ирелевантни за допустимостта на исканото обезпечение, поради което настоящата инстанция не дължи обсъждането им. Предвид изхода по делото, в полза на ответника „М Д Т – 03“ ООД се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 417,00лв., платими от частния жалбоподател. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение