Решение № 259 от 01.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2072/2025 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Подадена е касационна жалба от Столична Община против решение № 298 / 30.05.2025 г. по в.т.д. № 164/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение №1695/05.12.2024 г. по т.д. № 1034/2023 г. на СГС за отхвърляне на иска на касатора против „Инфра Роудс“ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 66 616,18 лв., представляваща връщане на дадено по договор с рег. № С0А16-ДГ55-81/18.02.2016 г. за изпълнението на следните СМР по части: „консервации и реставрации“ - „реинтеграция на оригинална зидария в опус тестацеум (кула и стена) с преупотребени оригинални тухли и разтвор по рецепта на технолог“, „реинтеграция на оригинална зидария в опус микстум еднолицева с разтвор по рецепта на технолог с преупотребени оригинални тухли и камък с разтвор по рецепта на технолог“, „консервационен /запечатващ/ надзид над късна крепостна стена и кула в опус тестацеум с тухли, изработени по поръчка с р-ри 30/30/4 см и разтвор по рецепта на технолог“, „консервационен надзид за запечатване на ранната крепостна стена в опус микстум от преупотребени камъни и тухли“ и „консервационен надзид за запечатване на зидовете на помещения от антични сгради с преупотребени камъни и разтвор по рецепта на технолог“; от част „конструкции“ - „боядисване на стоманена профилна кутия“ и „боядисване на стоманена профилна кутия“; от част „ВиК“ - „доставка и монтаж на рш от готови бетонови елементи до 2м“; от част „електро“ - „клеморед 6мм2-2х 8бр.“ и „монтаж на клеморед в основа на метален стълб“ и е прекратено производството по исковата молба. В касационна жалба се излагат съображения за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че искът е предявен след издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и постъпило срещу нея възражение от длъжника. В указания от заповедния съд срок касаторът е подал искова молба, с която е предявил установителен иск за вземането по заповедта. Исковият съд – СГС, е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца да предяви осъдителен иск, поради липса на правен интерес от установителен, тъй като е счел, че издадената заповед за изпълнение е недопустима и подлежи на обезсилване. Ищецът е изпълнил задължителните указания на съда и е направил уточнение в горния смисъл. Въззивният съд, без да даде нови указания за предявяване на допустим според нея установителен, а не осъдителен иск, при нарушение на правото на защита на ищеца е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски. В писмения отговор на ответника по касацията „Инфра Роудс“ЕООД, поддържан и в депозираните в открито съдебно засадение писмени бележки, се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за процедиране от страна на въззивния съд в съответствие с процесуалните правила. Производството по предявения при условията на евентуалност установителен иск е било прекратено, поради оттегляне на същия от ищеца и това определение не е било обжалвано от него. С определение № 303/02.02.2026 г. по т.д. № 2072/2025 г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: за задълженията на въззивния съд във връзка с проверка допустимостта на иска по чл.415 ГПК относно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, при дадени от първоинстанционния съд указания и изпълнение от ищеца на същите, с които въззивният съд не е съгласен. С оглед становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството по т.д. № 1034/23г. пред СГС е било образувано след развило се заповедно производство по заявление от Столична Община за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Инфра Роудс“ ЕООД за сума в размер на 66 616,18 лв., представляваща недължимо платена за строително-монтажни работи по сключен между Столична Община и „Инфра Роудс“ ЕООД договор с рег.№ СОА16-ДГ55-81/ 18.02.2016г.; издадена заповед № 7967 от 16.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и след постъпило от длъжника възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Въззивният съд е установил, че на кредитора, след постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, е било връчено съобщение да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок. Подадената от Столична община срещу „Инфра Роудс“ ЕООД искова молба е била с петитум ответникът да заплати на ищеца на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност – на основание чл. 79, ал.1 вр. с чл. 266, ал.1 вр. с чл. 268, ал.1 от ЗЗД сумата от 66 616,18 лв. по договор с рег.№ СОА16- ДГ55-81/18.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на поканата за доброволно плащане - 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. След указания на СГС по Разпореждане № 4174 от 14.06.2023г., ищецът е уточнил /молба вх.№ 62113/29.06.2023г./, че исковата му претенция е осъдителна. С оглед на това е формулирал и осъдителен петитум на исковата молба. В с.з. на 30.04.2024г. след оттегляне на предявената с исковата молба евентуална искова претенция първоинстанционният съд е прекратил производството по евентуалния иск на основание чл. 232 от ГПК. Определението е влязло в сила. САС е констатирал, че по главния иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД първоинстанционният съд е постановил обжалваното във въззивното производство решение, като е отхвърлил осъдителния иск. Счел е, че обжалваното решение се явява недопустимо, тъй като e постановено по осъдителен иск на кредитор, в полза на който е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу същия длъжник и за същото вземане. Изложил е съображения, че с разпоредбата на чл. 416 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз основа на който кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на отразеното в съдържанието на заповедта за изпълнение парично задължение. След издаване на заповед за изпълнение кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск, при условията на кумулативност, срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване с възражение по чл. 414 ГПК. Оспорването съставлява процесуална пречка за влизане на заповедта за изпълнение в сила и наред с това поражда необходимост от защита на оспореното вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК – „иск за установяване съществуването на вземането“. Следователно предвиденият в закона специален ред за защита изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение. Ако въпреки наличието на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът предяви осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, то осъдителният иск е недопустим поради липса на правен интерес, което от своя страна води до недопустимост и на постановеното от съда решение. Правен интерес от предявяването на осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК или в обективно съединение осъдителен иск, при условията на кумулативност, със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне според САС единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед за изпълнение, извършено от заповедния съд, преди приключване на исковото производство било по искане на кредитора – ищец, било служебно - поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска в посочения в 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният първоинстанционен съд, ако обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за изпълнение, и да разгледа така предявения осъдителен иск. САС е посочил, че случаят не е такъв, тъй като нито се твърди, нито се установява по делото издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да е била обезсилена от заповедния съд, което би определило предявеният осъдителен иск като единствен възможен способ за защита на спорното вземане,респ. обосновало извод за неговата допустимост. Акцентирал е, че извод за допустимост на предявения осъдителен иск не би могъл да се основава на преценката на исковия съд за недопустимост на заповедното производство, тъй като в исковото производство по чл.415 ГПК не се осъществява контрол, дори и косвен върху законосъобразността на издадената заповед за изпълнение, включително и досежно допустимостта на заповедното производство. По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: В мотивите на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. Съгласно т.5а и 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 60128 /30.11.2021 г. по т.д. № 949/2020 г., I т.о. на ВКС, Решение № 52/26.04.2024 г. по т.д. № 2692/2022 г., I т.о. на ВКС исковият съд извършва независимо от заповедния съд проверка на общите и специфичните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.415 ГПК. Според разясненията в т.5 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотези на нередовност на исковата молба /извън случай на предявяване на иска срещу ненадлежен ответник/ постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК от 2007 г. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Така цитираната задължителна практика на ВКС обуславя следния отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: В рамките на проверката за наличие на общите и специфичните процесуални предпоставки, респ. за липсата на процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.415 ГПК и при констатация на исковия съд за недопустимост на исковото производство, ако пречката е отстранима от ищеца /напр. обосноваване на правен интерес, представяне на доказателства за спазване на прекузивен срок за предявяване на иска или за подаване на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение, отстраняване на нередовност на исковата молба и др./, той следва да даде указания на ищеца за преодоляването й, а последният от своя страна дължи изпълнение на указанията. Ако въззивният съд, в рамките на правомощието си по чл.269 ГПК за служебна проверка на допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, установи, че указанията на първоинстанционния съд са неправилни и в резултат на същите се е достигнало до произнасяне по недопустим иск, той следва да даде нови указания на ищеца за отстраняване на нередовността. Едва при неизпълнение от страна на ищеца на новите указания на въззивния съд, последният следва да приложи правилото по чл.270, ал.3 ГПК за обезсилване на първоинстанционното решение. По същество на касационната жалба: Въззивното решение се явава постановено в противоречие с дадения отговор на правния въпрос. Постановяването от СГС на решение по осъдителен иск е, след като същият е бил сезиран от заявител в заповедно производство, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на вземане по чл.410, ал.1, т.1 ГПК и срещу нея е подадено в срок възражение от длъжника, с установителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. След указания на СГС ищецът е преминал от установителен към осъдителен иск. Въззивният съд едва с окончателното си решение е изразил несъгласие с указанията на първоинстанционния съд за предявяване на осъдителен вместо установителен иск по чл.415, ал.3 ГПК с оглед правния интерес на ищеца. САС в нарушение на процесуалния закон, без да даде нови указания на ищеца за предявяване на допустимия според него установителен иск, е обезсилил решението на СГС и е прекратил производството по делото. В случая и правният извод на САС за наличие на интерес от предявяване на специалния установителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК е направен в нарушение на процесуалния закон. В рамките на проверката по допустимостта на този иск съдебната практика, обективирана в Решение № 81/20.07.2015 г. по т. д. № 1823/2014 г., на ВКС, I т. о. и Решение № 50134/23.04.2024 г. по т.д.№ 1526/2021 г., на ВКС, I т. о., включва и предпоставката – допустим предмет на специалния установителен иск по чл.415, ал.1 ГПК с оглед обусловеността му от предмета на заповедното производство. Приема се, че предмет на установителния иск по чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.1 и 2 ГПК може да бъде само право по чл.410, ал.1 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение. Ако една от двете предпоставки не е налице – правото не е от очертаните по чл.410, ал.1, т. 1 или 2 ГПК или не е издадена заповед за изпълнение за него, установителният иск по чл.415, ал.1 ГПК е недопустим. При издадена заповед за изпълнение за вземане за парични суми, когато искът е подсъден на окръжен съд, а не на районен съд, правото не отговаря на критериите по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. При подадено от длъжника възражение по чл.414, ал.1 ГПК защитата на спорното материално право не е посредством недопустимия установителен иск, а чрез осъдителен иск за паричното вземане. Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение в цитираната съдебна практика. В допълнение следва да се посочи, че със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г. е изменен чл.415 ГПК и е предвидено, че в случаите по чл.415, ал.1, т.1 и 2 ГПК искът по чл.415, ал.3 ГПК е установителен, а при отказ да се издаде заповед за изпълнение чл.415, ал.1, т.3 ГПК, искът е осъдителен. В последната хипотеза заповедният съд е задължен по силата на чл.415, ал.1 ГПК да укаже на заявителя, че може да предяви този иск. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е за парично вземане в размер над 12 782,30 евро /равностойни на 25 000 лв./, като искът за него е подсъден на окръжен съд като първа инстанция, а не на районен съд. Вземане в посочения размер не отговаря на критериите по чл.410, ал.1, т.1 ГПК и не е допустим предмет на установителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. В случай на подаден установителен иск производството по него ще подлежи на прекратяване, а издадената заповед за изпълнение на обезсилване – т.13 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно правният интерес за заявителя е от подаване на осъдителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК. В съответствие с процесуалния закон са дадените от СГС указания, които са изпълнени от ищеца. Първоинстанционното решение по осъдителен иск по реда на чл.415, ал.3 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК е допустимо. Решението на САС за обезсилване на решението на СГС и прекратяване на производството по спора е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е препятствало правото на защита на ищеца. Въззивният съд е следвало да се произнесе по обективираните във въззивната жалба оплаквания срещу неправилността на решението на СГС. На осн. чл.293, ал.3 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, който в зависимост от изхода от спора ще се произнесе по разноските, вкл. и за настоящата инстанция, на осн. чл.294, ал.2 ГПК. По изложените съображения, състав на ВКС, Първо т.о.