Определение № 46 от 16.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7317/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е частна жалба на Д. Й. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 613 от 11.08.2014 г. по гр.д.№ 102/ 2014 г., с което е върната подадената от него частна жалба срещу постановеното по същото дело предходно определение от № 429/ 09.06.2014 г. като просрочена. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като е уведомен за акта от 09.06.2014 г. на 12.06.2014 г. и го е обжалвал на 18.06.2014 г., в законния срок. На 04.07.2014 г. е подал уточняваща молба, а не жалба и поради това не може да се счита, че е пропуснал срокът за обжалване. Ответните страни не вземат становище. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, макар не по съображения за подаването й след изтичане на законоустановения срок. С определение № 429 от 09.06.2014 г. по гр.д. № 102/ 2014 г. е върната частна жалба на касатора срещу определение № 103/ 13.02.2014 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искане на същия за отмяна на преграждащо развитието на делото определение на въззивната инстанция. Това определение не подлежи на никакъв последващ контрол, макар в него неправилно да е посочено обратното. Съответно частната жалба срещу определението от 13.02.2014 г. е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Актът, с който тази жалба е върната на подателят й, е законосъобразен, независимо от това дали е подадена в срок. По изложените съображения Върховният касационен съд