Решение № 7790 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на „Обединена българска банка“АД и на Комисията за защита от дискриминация против решение № 40644 от 04.12.2025 г., постановено по адм. д. № 8259/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател „Обединена българска банка“ АД, обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваното съдебно решение да се отмени и да се постанови друго по същество на спора, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съображения в подкрепа твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Касационният жалбоподател Комисията за защита от дискриминация (КЗД), обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмени бележки и в открито заседание. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Г. Г. В., оспорва касационните жалби по съображения в открито заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 40644 от 04.12.2025 г., постановено по адм. д. № 8259/2025 г. по описа на АССГ по жалба на Г. Г. В. е отменено Решение № 209/03.07.2025 г. на КЗД, с което прието за установено, че „Обединена българска банка“АД – работодател, с прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване, на основание чл. чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) спрямо Г. Г. В. не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) на основата на признак „възраст“ като е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-1340/08.04.2024 г. по описа на КЗД и допълнения към нея с вх. № 44-00-1672/ от 10.05.2024. г., допълнение с вх. № 44-00-1722/15.05.2024 г. и с вх.№ 44-00-1728/15.05.2024 г. по описа на КЗД, подадени от Г. Г. В.. АССГ е разпоредил връщате на преписката за ново произнасяне по жалбата на Г. В. и допълненията към нея със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат административният съд е приел за установено, че отмененото решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а направените с него изводи са необосновани, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване по реда на АПК акт. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първата инстанция е приела за установено, че производството пред Комисията е образувано по жалба на Г. В., в която са наведени оплаквания, че спрямо него е осъществена дискриминация на защитим признак „възраст“ от „Обединена българска банка“ АД във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение по време на уговорения в полза на работодателя срок за изпитване. За изложените твърдения, че след сключване на трудовия договор за длъжност „риск инженер“, Г. В. не бил привличан в дейността, бил оставен на самоподготовка, въпреки водените разговори с ръководството, бил изолиран при разпределяне на задачи, е разпитан само един свидетел Ж. И., което правилно е преценено от АСССГ като недостатъчно за изясняване на всички относими факти. Без да са изискани и събрани достатъчно писмени и гласни доказателства за задачите, възлагани на Г. В. и на лицата, които той е посочил като сравнители: А. Д. и К. В., други служители от същия отдел с твърдения, че са наети след него, с по–малка квалификация и значително по-млади, както и каква е оценката за техните професионални умения и справяне с работата, изводът на КЗД за липса на дискриминационно поведение по признак „възраст“ не възможно да се провери доколко съответства на материалния закон. Споделим е изводът на решаващият съд, че анализът и оценката на дейността, изискванията, изпълнението на поставени задачи на длъжността, заемана от Г. В. и неговите колеги в сравнение, с които той е твърди, че е неравно третиран единствено по поради възрастта си, изисква специални знания или умения, с каквито съставът на КЗД не разполага и е трябвало да назначи експертиза за изясняването на тези обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗЗДискр при осъществяване на своите правомощия КЗД има право: 1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването; 2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването и 3. да разпитва свидетели. На осонвание чл. 63, ал. 1 и ал. 1 от ЗЗДискр когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище, като след изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение. Следователно правилно съдът е приел, че при постановяване на решението КЗД е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Несъбирането в производството пред КЗД на доказателства, в т.ч. писмени или гласни доказателства относно това какви задачи са възлагани, как се е справял служителят, както и посочените сравнители, каква е била оценката на извършената работа на всеки от тримата служители, каква е оценката на професионалните им умения, както и при необходимост от назначаване на експертиза за анализ и оценката на дейността, изискванията, изпълнението на поставени задачи на определена длъжност, предвид тяхната относимост към установяването на факти, пряко свързани със заявеното от В. неравно третиране по защитен признак „възраст“ е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. В резултат на това Комисията не осъществила в необходимия обем правомощията си по чл. 56, ал. 1 от ЗЗДискр, не изяснила обстоятелствата по преписката, и като резултат производството е приключило в нарушение разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. Изложеното обосновава извод за допуснато нарушение и на чл. 35 от АПК – отмененото от АССГ решение е издадено без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. По изложените съображения касационното основание за неправилност на решението на съда, поради нарушение на материалния закон е неоснователно. Неоснователни са и доводите за необоснованост на обжалвания съдебен акт, който е съобразен с всички събрани по делото доказателства. Оплакванията в касационната жалба на КЗД за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са конкретизирани, а в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират такива. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касаторите нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, предвид което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение