Определение № 269 от 02.10.2020 г. на ВКС по д. № 1091/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал. 1 е постъпила молба от Д. П., ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по делото от 12.06.20 г. касационна жалба на „ТЕЦ Марица Изток 2”ЕАД, за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв., чието плащане е отразено в приложеното по делото адвокатско пълномощно. Ответникът по молбата „ТЕЦ Марица Изток 2”ЕАД я оспорва като недопустима, поради непредставен от молителя списък на разноските. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските над размера от 660 лв., съобр. Наредба №1/2004 г. на ВАдв.С. ВКС намира молбата за допустима и частично основателна: Присъждането на разноски е поискано своевременно от молителя в отговора на касационната жалба и извършването им е удостоверено с приложения към отговора договор за правна защита и съдействие. В определението си от 12.06.20 г. ВКС не се е произнесъл за разноските, затова искането е за допълване на определението с присъждане на разноски, а не за изменение на определението за разноските. Съгласно цитираното от ответника по молбата ТР №6/13 г. ОСГТК, т.8 липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски / както е в случая/ не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Затова възражението на ответника за недопустимост на молбата е неоснователно. Основателно е обаче възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. ВКС намира, че с оглед характера и сложността на делото и приключването му в едно закрито заседание разноските за адв. възнаграждение следва да се намалят на 700 лв., близо до минимума по Наредба №1/04 г. на ВАдв. С, и се присъдят в този размер като в останалата му част искането за разноски следва да се отхвърли поради прекомерността им.. Поради изложеното на осн. чл.78, ал.1 и 3 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.