Определение № 7080 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Моушън“ ЕООД, ЕИК 125555199, гр. Търговище срещу определение № 927 от 11.05.2026 г., постановено по адм. дело № 601/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против виза за проектиране с изх. № СК1143/16.12.2025 г., издадена от главния архитект на община Търговище и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като има качеството на заинтересувано лице и визата за проектиране засяга негови права и законни интереси. Излага съображения по същество и моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът - главен архитект на община Търговище не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на „Моушън“ ЕООД против виза за проектиране с изх. № СК1143/16.12.2025 г., издадена от главния архитект на община Търговище за „Сграда със смесено предназначение и подземен паркинг“ в УПИ V, ПИ с идентификатор 73626.508.559 по КККР, кв. 2, кв. „Запад 3“, гр. Търговище и да прекрати производството по делото, съставът на административния съд приема, че за дружеството не е налице правен интерес от оспорването, тъй като с обжалвания акт заявлението на жалбоподателя е уважено. Съдебният състав стига до заключението, че визата е част от производството по издаване на разрешение за строеж, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Тези изводи са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК във връзка с чл. 214 ЗУТ. Този акт определя параметрите на допустимото застрояване в даден поземлен имот – чл. 140, ал. 2 и 3 от ЗУТ, предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект – чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и за учредяване на право на строеж – чл. 180 от ЗУТ. В определените от закона случаи визата за проектиране допълва или замества застроителния план. Ето защо в противоречие с извода на административния съд настоящата инстанция приема, че визата за проучване и проектиране подлежи на съдебен контрол и може да бъде оспорена от заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ. Изводът, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на визата за проучване и проектиране също е незаконосъобразен. Независимо, че е инициатор за производството по издаване на административния акт, дружеството – жалбоподател има правен интерес да оспори издадената виза. Същият има качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а правният интерес не се определя от формалното волеизявление на органа – след като не е постановен отказ, то актът е положителен за лицето, направило искане за неговото издаване, а следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се съобрази наличието на негативно засягане на права или законни интереси на оспорващия. В случая такава преценка от страна на първоинстанционния съд не е направена. Цитираната от първонстанционния съд съдебна практика няма връзка с настоящия спор, тъй като разглежда правния интерес на лица, собственици на имот, съседен на този, за който се отнася визата по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Поради изложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Моушън“ ЕООД. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,