Определение № 608 от 25.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2560/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. Вълкарева срещу определение № 20256 от 31.10.2013г. по в. ч. гр. дело № 10789/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен Б състав, с което е потвърдено разпореждане от 28.03.2013г. по гр. дело № 55953/2012г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 30 състав, с което е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист при условията на чл. 417 ГПК в частта за сумата 8 995,24 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.10.2009г. – 19.11.2012г., за сумата 10 959,78 лв. – наказателна лихва за периода 25.10.2009г. – 19.11.2012г. и за сумата 133,18 лв. - заемни такси. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Моли въззивното определение да бъде отменено, вместо това да бъдат издадени заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за останалата част от претендираните суми и претендира присъждане на заплатената по сметка на ВКС държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения: Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Извън хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, които в случая не са налице поради това, че определението на въззивния съд е постановено в заповедно производство, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд. Процесното определение на СГС не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като е постановено по повод частна жалба срещу разпореждане, с което е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, допускане незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение